— Още по-добре — каза Ема и кимна. — Той определено няма да си тръгне от бала, докато не му я дадеш.
— Просто не му позволявай да те извежда в градината — посъветва я Нед.
— Или на терасата — добави Ема. — Те са слабо осветени. Чувала съм доста неща, които са се случвали там.
— Какво се предполага, че трябва да отговарям, когато хората започнат да разпитват за вас двамата — попита Бел. — А те ще го направят, както знаете. Не мисля, че съм ходила често сама на балове през сезона.
— Ти няма да бъдеш сама — отговори Ема. — Сигурна съм, че майка ти и баща ти ще те придружат.
— Е, трябва да кажа, че това несъмнено е успокоително. — Сарказмът струеше от всяка нейна дума. — Не мислите ли, че ще бъдат поне малко обезпокоени от това, че прекарвам толкова време с човек, когото презирам.
— Бел, ти си интелигентна жена — отвърна Нед. — Сигурен съм, че ще измислиш нещо.
— Никой няма да се поинтересува за отсъствието на Нед — добави Ема. — Той е мъж, знаеш, и им е позволено да правят каквото си пожелаят. А що се отнася до мен, е, просто кажи, че не съм се чувствала добре. Моето падение с Алекс най-вероятно до тогава ще се е разчуло и всички ще очакват от мен да съм напълно съкрушена.
— Това ще бъде най-ужасната, противна, гнусна задача, с която някога съм се заемала — изпъшка Бел. Тя изглеждаше така, сякаш току-що е изпила чаша вкиснато мляко.
— Но ще го направиш — попита Ема с надежда.
— Естествено.
Алекс прекара вторник вечерта в компанията на бутилка уиски.
В един момент от алкохолното си вцепенение той започна да се удивлява от забележителния актьорски талант на Ема. Тя трябваше да е много добра, щом успя да го заблуждава в продължение на цели два месеца. Алекс беше толкова убеден, че я познава истински, така, както познаваше Дънфорд, Софи и майка си. Тя беше станала неразделна част от живота му до такава степен, че той често можеше да предвиди какво ще каже още преди да го е изрекла. И все пак Ема постоянно го изненадваше. Кой би предположил, че под тези светли коси се крие такова хитро и пресметливо създание? Или пък че тя е най-бързата по катерене на дървета на Британските острови (това той не беше виждал лично, но Бел и Нед се кълняха, че е истина). Вероятно жена, която можеше да се катери по дърветата, да си закача сама стръвта на въдицата (и за това само беше чувал) и да дели големи числа с невероятна лекота, не би могла да бъде алчна кучка, както той я беше нарекъл по-рано този следобед.
Но когато я попита защо иска да се омъжи за него, тя направо му бе отговорила „нуждая се от пари“.
От друга страна, никоя жена, която преследва единствено богатство, не признава на мъжа, за когото ще се омъжи, че иска само парите му.
Но тя го направи, каза, че има нужда от пари. Това беше неопровержимо.
Все пак налице беше и неоспоримият малък факт, че Ема имаше много пари и то собствени. Алекс бе запознат с компанията на баща й, която беше доста доходна. В интерес на истината тя не се нуждаеше от неговото богатство. Ако той не беше така побеснял след изявлението й този следобед, можеше и да си спомни този факт. Нещо от цялата ситуация нямаше смисъл, но Алекс беше твърде подпийнал, за да разбере какво.
Той заспа в кабинета си.
В сряда сутринта страдаше от ужасен махмурлук. Алекс се завлачи нагоре по стълбите и падна в леглото като мъртъв. Между пулсиращата болка в слепоочието и опасното гадене, предизвикано от разстроения му стомах, Алекс започна да се пита дали не се е получило някакво недоразумение. Несъмнено имаше повече логика действията на Ема през последните два месеца да са с по-голяма тежест, отколкото бързо направения коментар вчера. А ако това беше вярно, тогава той бе един безподобен идиот. Но от друга страна, коментарът на Ема, че има нужда от пари, потвърждаваше всички становища за жените, които си беше изградил през последните десет години. Със сигурност изминалото десетилетие имаше преднина пред двата месеца, откакто я познаваше.
Алекс простена мъчително. Главата му все още беше доста замъглена от алкохола, за да взема такова важно решение, а и откровено казано се страхуваше, че няма да се харесва много, когато осъзнае какво точно се е случило миналия следобед.
Той се наруга, задето беше такъв страхливец и отново се унесе. Така беше по-лесно, отколкото да стои буден и да мисли за нея.
Когато най-после се събуди по някое време следобед, причината не беше камериерът му, който внимателно го подтикваше да стане, нито слънчевите лъчи, които струяха от прозореца му. Не, той беше брутално събуден от Дънфорд, който умело си проправи път край Смитърс и мина направо през камериера на Алекс. Бедният човек оттегли наранената си чувствителност в кухнята, където се зае с приготвянето на силен чай.