— Събуди се, Ашбърн! — крещеше той, докато разклащаше с всичка сила раменете на Алекс. — В името на Бога, човече, не мисля, че имаме време за губене!
Алекс отвори очи насила. Исусе, чувстваше се така, сякаш някой беше сложил червен восък на клепачите му.
— Какво правиш в спалнята ми?
Дънфорд се отдръпна от силната миризма на застоял алкохол, която го лъхна от дъха на Алекс.
— Боже мили, Ашбърн, ти вониш! Какво си правил снощи? Погълнал си винарска изба?
— Не си спомням да съм те канил в спалнята си — каза Алекс с раздразнен глас.
Дънфорд сбръчка нос.
— Вонята, която идва от теб, е направо удивителна!
— Всъщност аз не помня изобщо да съм те канил в спалнята си.
— Не се ласкай толкова, има много други спални, които бих предпочел да превзема. Както и да е, тук съм, защото имаме проблем. И се налага да вземем спешни мерки.
Алекс го стрелна с отегчен поглед и стана от леглото. Прекоси помещението и стигна до умивалника, където предишната вечер бе оставен съд с вода. Той наплиска лицето си и примигна няколко пъти, докато ледената вода започна да възстановява дейността на мозъка му.
— За какво говориш, Дънфорд?
— В дома на Блайдън става нещо. Нещо много странно и смятам, че трябва да се намесим.
Алекс затвори очи за миг.
— Страхувам се, че ще трябва да продължиш сам. Не мисля, че вече съм желан в техния дом.
Дънфорд повдигна въпросително вежди.
— С Ема имахме спор — обясни простичко Алекс.
— Разбирам.
Алекс много се съмняваше, че разбира.
— Може би е само недоразумение — промърмори той. — И ако се окаже така, аз може би ще съм най-големият глупак, който някога се е раждал на тази земя.
Дънфорд реши да не коментира.
Алекс погледна приятеля си напрегнато. Те се познаваха от години и той много ценеше мнението на Дънфорд.
— Каква е твоята преценка за Ема? Ти прекара доста време с нея, откакто тя пристигна в Англия. Какво наистина мислиш за нея?
— Мисля, че ще си пълен идиот, ако не се ожениш за нея.
— Смяташ ли, че тя би се омъжила за пари?
— За бога, Ашбърн, тя има цяло състояние. Не й е притрябвало да се омъжва за пари.
Алекс усети възела в него да се отпуска, когато студеният цинизъм, който носеше в себе си години наред, започна да се стопява.
— Но не мислиш ли, че може просто да е много алчна — попита той с отчаяние. — Някои жени никога не са напълно задоволени.
Дънфорд се вгледа в очите на Алекс. Топлият му поглед не трепна, докато изричаше думите.
— Мислиш ли, че е алчна, Ашбърн? Или те е страх да поемеш риска?
Алекс се отпусна тежко върху стола. Лицето му беше портрет на жалко отчаяние.
— Вече не зная нищо — каза уморено той и подпря челото си с ръка.
Дънфорд отиде до прозореца и се загледа към оживените лондонски улици. Той леко въздъхна, тъй като беше наясно с объркването на своя приятел и знаеше, че Алекс има нужда да запази последните парченца от гордостта си цели. Дънфорд задържа погледа си върху един висок дъб от другата страна на улицата и каза:
— Познавам те поне от десетилетие, Ашбърн, и през всичките тези години рядко съм си позволявал да ти дам съвет. Но сега ще го направя. — Той спря за момент, докато се опитваше да намери подходящите думи. — Ти прекара последните десет години от живота си, примирен със съдбата за брак, който ако не нещастен, то поне ще бъде незадоволителен. После срещна Ема и изведнъж възможността за щастлив брак стана реална, но ти си станал толкова недоверчив спрямо жените, че единственото, което можеш да направиш, е да търсиш причина, поради която от Ема не би излязла добра съпруга. И аз смятам, че това е така, защото ти отлично знаеш, че ако поемеш риска с нея и не бъдеш щастлив, ще бъде много по-болезнено за теб от всеки брак по сметка, който можеш да си представиш.
Алекс затвори очи. Не беше свикнал чувствата му да бъдат така подробно разглеждани.
— Но има едно нещо, което забравяш — продължи тихо Дънфорд. — Ако поемеш този риск да се обвържеш с Ема и всичко между вас потръгне така, както би искал, ще бъдеш толкова щастлив, колкото не си и сънувал. А аз имам чувството, че тя си струва риска.