— За щастие имате какво? — попита Алекс. — Какво става тази вечер и защо Ема не е тук?
— Нима казах „свиня“? — попита Бел безцеремонно, наклони глава и забарабани с пръсти по брадичката си. — Имах предвид паразит! — изсъска тя. — Сега оставете мен и Ема на мира.
Тя дръпна ръката си от него, втурна се в балната зала и отиде право към Дънфорд и Удсайд.
— Толкова съжалявам за грубото поведение на Ашбърн — каза тя мило и се усмихна на сините очи на Удсайд. — Разпитваше ме за братовчедка ми. Той я преследва, предполагам знаете.
Удсайд я изгледа проницателно.
— Бях останал с впечатлението, че тя отговаря на чувствата му.
— Вече не. Всъщност точно заради това тя си остана вкъщи тази вечер. Все още е разстроена заради цялата тази работа. Но нека не говорим повече за Ема. Бих желала да науча нещо повече за вас, милорд. Нед ми е говорил толкова много за вас.
В очите на Удсайд се появи хищнически блясък, когато започна сам да се убеждава, че Нед е избрал да предложи сестра си в замяна на десетте хиляди лири.
— Сигурен съм, че е така — промърмори той.
Дънфорд потисна една въздишка, когато видя Алекс да се запътва гневно към тях.
— Удсайд, ще имате ли нещо против да ви открадна лейди Арабела за един валс? Знам, че Ашбърн току-що ви я отне, но аз наистина трябва също да говоря с нея.
— Не искам да танцувам, Дънфорд — възпротиви се тя.
— Мисля, че искаш — каза той с кадифен глас и я поведе направо към центъра на залата.
Удсайд въздъхна раздразнено, докато наблюдаваше как плячката му за пореден път се отдалечава от него. Той тъкмо възнамеряваше да отиде да си вземе нещо за пиене, когато Алекс се появи от лявата му страна.
— Съжалявам за станалото — каза той със свита усмивка. — Сигурен съм, че с нетърпение чакате да прекарате вечерта с лейди Арабела. Тя е много очарователна.
Удсайд го погледна подозрително.
— Какво толкова има да й казва, че е така дяволски важно?
Алекс преглътна отвращението си към мъжа и се усмихна любезно.
— Всъщност, Удсайд, вината е изцяло моя. Наясно сте, че ухажвам братовчедката на Арабела, нали?
По лицето на Удсайд премина заговорническа усмивка. Той всъщност никога не бе вярвал, че влиятелният херцог Ашбърн ще се ожени за някакво нищожество от колониите, което не притежава титла. И точно поради тази причина не изпитваше нужда да говори за Ема с подобаващото за една дама уважение.
— Американската женичка ли? Тя изглежда като истинско удоволствие, но аз никога не съм си и помислял, че човек като вас би имал интерес към жена от колониите.
Алекс се бореше с желанието да откъсне езика на мъжа.
— Имахме малък спор. И виждате ли, тя не ми говори.
— Изпратете й цветя — каза му Удсайд поверително. — Или бижута, освен ако не смятате, че това ще се стори на семейството й прекалено дръзко. Винаги върши работа. — Той махна едно невидимо влакно от ръкава си. — Жените са толкова лесни за манипулиране.
Алекс се замисли колко ли допълнителни усилия ще са необходими, за да премахне и белите дробове на проклетника заедно с езика.
— Убедих Дънфорд да ми помогне и да поговори с Бел, защото аз очевидно не успях отвън на терасата. Той ще се опита да я убеди, че е желателно тя да склони Ема да говори с мен, за да си изясним различията.
Удсайд кимна.
— Мъдър подход. Ако се получи, ще ви струва доста по-евтино от гривна.
Алекс се усмихна през зъби.
— Още една причина да се надяваме, че усилията му ще се увенчаят с успех.
Обаче не се получи така.
Дънфорд опита всяка възможна тактика, за да придума Бел да издаде къде е Ема, но тя остана непоклатима. Накрая той реши да я изнудва с единствено нещо, което му остана. Прочиствайки няколко пъти гърло, той погледна надолу към сините й очи и каза:
— Бел, ако веднага не ми кажеш къде точно се намира Ема, ще направя такава сцена, че ще ти бъдат нужни години, за да я преживееш.
Бел погледна към него презрително.
— На средата на претъпкана бална зала сме, какво, за бога, можеш да направиш?
— Да те целуна.
— О, моля те — отвърна тя пренебрежително.
— Ще използвам езика си — добави той много бавно и отчетливо.