Бел ахна от дързостта му.
— Ти не би… ти дори не си привлечен от мен! Казвал си ми го преди. По няколко повода.
— Няма значение.
— Но това ще ме съсипе.
— Точно в момента, Бел, изобщо не ме интересува.
Тя хвърли един поглед към опасните му кафяви очи и разбра, че много го е подценила. Под безгрижната си фасада той имаше желязна воля и я беше спипал на тясно.
— Нямам никакъв шанс, нали?
— Никакъв.
Бел въздъхна. Чувстваше се напълно отчаяна. Но въпреки това се чудеше дали просто не бе възможно Дънфорд и Ашбърн все пак да помогнат на Ема и Нед в плана им.
— Нямам цяла нощ, Бел.
— Е, добре — отстъпи накрая тя. — Ема и Нед са в къщата на Удсайд. Нед има хазартен дълг към него и двамата отидоха да откраднат разписката.
— Какво?! От всички проклети неща, които могат да направят…
— Става въпрос за много пари — каза тя решително.
— Брат ти трябва да се научи да плаща дълговете си като джентълмен. Или поне да залага толкова, колкото може да плати.
— Удсайд го е измамил! Това е единственият честен начин.
Дънфорд остана шокиран.
— Предполагам, че твоята роля във всичко това е да отвличаш вниманието на нищо неподозиращия Удсайд, докато твоите роднини му ровят в личните вещи?
Бел кимна и направи реверанс, когато валсът завърши.
Дънфорд я хвана за ръката и я отведе при Ашбърн и Удсайд.
— Внимавай как ще се справиш със задачата си, мила моя — промърмори той в ухото й. — Смея да предполагам, че двамата с виконта имате различни представи за това, какво означава забавление.
— А, Удсайд, ето ви и вас — възкликна той и постави ръката на Бел в тази на другия мъж. — Връщам лейди Арабела на грижите ви. През цялото време не спря да говори за вас.
Той кимна към Бел и на устните му се прокрадна зловеща усмивка.
— Страхувам се, че ние с Ашбърн трябва да тръгваме — продължи Дънфорд. — Вярвам, че вие двамата ще прекарате една превъзходна вечер.
— Сигурен съм, че ще бъде така — каза Удсайд с нисък глас. — Надявам се да мога да покажа на лейди Арабела градините. Тези на лейди Мотрам имат славата на най-добрите.
Бел направи гримаса и веднага я прикри с кашлица.
— Всъщност се опасявам, че съм настинала и не мисля, че е добра идея да излизам на нощния влажен въздух.
Алекс и Дънфорд им кимнаха и се насочиха към вратата.
— Тя ми каза всичко — прошепна той. — Ще ти разкажа, когато се качим в каретата.
Файтонът, който Нед и Ема бяха наели за пътуването си до градската къща на Удсайд, спря на две пресечки от крайната им цел. Те не желаеха тропотът на конските копита да извести леко спящите слуги, че са пристигнали гости. Нед плати на файтонджията, а Ема през цялото време държеше устата си затворена, защото не искаше женският й глас да провали маскарада им. Те се запътиха тихомълком надолу по улицата към дома на Удсайд. Виконтът беше наел скромна градска къща и този факт накара Ема да се почувства доволна. Една по-голяма и представителна сграда би им отнела твърде много време, за да я претърсят, а и със сигурност щеше да има цяла флота от надзираващи слуги.
В относително неголямото жилище на Удсайд бе малко вероятно да има много прислуга.
— Мисля, че е по-добре да заобиколим от другата страна — прошепна Нед. — Трябва да проверим дали случайно някой от прозорците не е оставен отворен. Нощта е сравнително гореща.
Ема кимна и последва братовчед си в тясната уличка. Придвижиха се плътно до оградата и се оказа, че имаха късмет. Удсайд беше оставил последния прозорец леко открехнат, вероятно за да влиза чист въздух в стаята.
— Твърде е високо — каза Нед и се намръщи.
— Трябва просто да ме повдигнеш нагоре.
— А аз как ще вляза?
— Предполагам, че няма как — отговори Ема с нервна усмивка. — Освен ако не намериш опора в стената.
— Това не ми харесва…
Ема също не гореше от желание да отиде сама, но знаеше, че братовчед й няма да я пусне, ако разбере, че е неспокойна.
— Ще трябва да ми дадеш сигнал, ако някой дойде.
— Какво ще кажеш за кашлица?
След като Ема кимна, той преплете здраво длани и ги подложи на крака й.
— Изглежда това е кабинетът му! — прошепна тя развълнувано, когато стигна до нивото на прозореца. — И вратата е затворена, така че няма да ми се налага да се притеснявам от възможността някой слуга да влезе.