— Ти, самонадеяна гад такава! Не мога да повярвам, че се държа по този начин!
— Гризач, чудовище, гад и всичко това само за една вечер! — саркастично отбеляза Алекс. — Това трябва да е един от добрите ми дни.
— Естествено — Ема отново се загледа през прозореца. — Какво, за бога? — изведнъж изпищя тя и се обърна към Алекс. — Току-що подминахме дома ми! Къде отиваме?
— В моя дом.
— Това е още един пример за безочливата ти арогантност — избухна Ема. — Какво право имаш да ме отвличаш от дома ми?
— Ако си спомниш, не те отвлякох от дома ти. Отвлякох те от дома на Удсайд и, повярвай ми, много по-добре за теб е да си в моите лапи, отколкото в неговите.
— Настоявам да обърнеш тази карета в обратната посока и да ме заведеш вкъщи.
— Наистина не виждам да имаш някаква дума по въпроса, Ема.
Тя се дръпна назад.
— Заплашваш ли ме?
Алекс се наведе напред, така че носовете им почти се докоснаха.
— Да.
Точно в този момент каретата спря. Алекс скочи на земята и когато Ема не се помръдна от мястото си, той се наведе напред, издърпа я навън и я преметна през рамо.
— Повече няма да се нуждаем от вас — каза той на кочияша.
Ема го удряше и сумтеше (тя все още имаше достатъчно здрав разум в главата си, за да осъзнае, че пищенето щеше да доведе до множество зрители, огромен скандал и вероятно до една жалка сватба). Алекс се изкачи по стълбите, влезе във фоайето и ритна с крак вратата, която се затвори със страховит трясък.
— Ще ме свалиш ли долу? — накрая попита Ема.
— Не още — Алекс се зае с изкачването на следващата редица от стъпала.
— Къде ме водиш? — разгневено попита тя, докато се опитваше да извърти главата си така, че да разбере къде се намира.
— Някъде, където можем да поговорим.
— Където можем да говорим или където ти можеш да ми четеш лекции?
— Играете си с търпението ми, милейди.
— Наистина ли? — попита язвително Ема. — Надявах се вече да съм го довършила.
Алекс мина бързо през коридора, ритна вратата към спалнята си и стовари Ема пред огромното балдахинено легло. Тя веднага се втурна като обезумяла към изхода, но той умело я хвана и отново я тръшна върху постелята. След това прекоси стаята и заключи вратата с шумно щракване.
— Защо ти…?
Той хвърли ключа през прозореца.
— Да не си полудял? — Ема се спусна към прозореца и се опита да прецени разстоянието до земята.
— Няма да успееш, без да се нараниш — парира я Алекс. — Сега, мила моя, ще бъдеш принудена да ме изслушаш въпреки волята си, а повярвай ми, аз имам да ти казвам много неща!
— Добре! — отвърна Ема. — Защото аз също имам да ти кажа някои неща!
— Ема — каза той с опасно спокоен глас, — точно сега би трябвало да си уплашена.
— Хубаво! — отвърна тя и скръсти ръце. — Говори.
Алекс внимателно я погледна. Тя не изглеждаше ни най-малко разкаяна, но той й беше толкова разгневен, че започна своята тирада така или иначе.
— Преди всичко…
— Имаш ли нещо против да си сваля палтото? — прекъсна го Ема безцеремонно. — Изглежда ще бъда твоя гостенка за известно време.
— Разбира се.
Ема свали палтото си пренебрежително и го остави на близкия стол.
— С какво, по дяволите, си се облякла? — извика Алекс.
Ема погледна надолу към бричовете си.
— За бога, Алекс. Нямаше как да обикалям наоколо с вечерна рокля.
Очите му се спуснаха надолу по стегнатата й фигура, всяка извивка, на която беше неприлично подчертана от бричовете. Мускулите на Алекс се стегнаха, а гневът му допълнително се разпали от пламенния отговор на тялото му към нея.
— Току-що ми даде още един повод да ти викам — отсече той. — Не мога да повярвам, че братовчед ти е позволил да излезеш от къщата, облечена по този начин!
— О, нима — саркастично попита Ема. — Не каза нищо в кабинета на Удсайд. Тогава палтото не беше върху мен — напомни му тя.
— Не бях забелязал — отвърна той. — Беше тъмно.
Ема сви рамене.
— Би ли продължил сега с лекцията си? Имах наистина дълъг ден.
Алекс си пое дълбоко въздух. Беше сигурен, че тя се опитва умишлено да го провокира. Можеше да й го признае. Ема имаше пълното право да му бъде бясна предвид държанието му предишния ден. Но това не извиняваше безобразното й пренебрежение към нейното собствено благоденствие тази вечер.
— Имаш ли някаква идея на каква опасност се изложи тази нощ? — попита той, опитвайки се да задържи тона си равен.