А що се отнася до златното очистилище, светилника от ковано злато със седемте кандилца, трапезата за хлябовете на предложението и останалите юдейски светини, епископът на Ерусалим успя да убеди Юстиниан да ги върне в този град. Епископът изтъкна, че те не били донесли щастие на жителите на Рим, преминал сега в ръцете на варварите, нито на вандалите, сразени от самия Юстиниан. Над тези реликви явно тегнело проклятие. Юстиниан ги изпрати обратно в Ерусалим, в същата онази сграда, където са били съхранявани някога в течение на хиляда години — Соломоновия храм, превърнат днес в християнска църква. Какъв чудесен източник на приходи за тамошното духовенство! Юдеите се оплакваха, че са все тъй лишени от свещените приноси на своето богослужение, и предричаха, че нямало да мине много време, и християните щели да бъдат изхвърлени от Ерусалим — но това пророчество не се е сбъднало още.
Когато вестта за завладяването на Африка от Велизарий стигнала до персийския двор, цар Хосроу изпитал изненада и раздразнение. Той изпрати специално поздравително послание до Юстиниан, в което поиска, полусериозно, полу на шега, полагащия му се дял от картагенската плячка. Ако не бил в мир с Персия, казваше царят, Юстиниан никога нямало да може да отдели войници за Картаген. Юстиниан прие шегата благосклонно и изпрати на Хосроу скъп сервиз от злато. Така Вечният мир остана в сила.
Едва ли е необходимо да разказвам подробно как живя господарката в Константинопол след завръщането ни от Картаген. Отново беше на разположение на Теодора, а свободното си време прекарваше с приятелки, на увеселителни излети и в театъра. Теодосий беше непрекъснато с нея и в двора се ширеха най-различни приказки за тяхното приятелство, но Велизарий считаше под своето достойнство да им обръща внимание, тъй като Теодосий бе негов кръщелник, към когото се отнасяше с пълно доверие.
По това време Велизарий получи вест, която го наскърби дълбоко: Руфин и Айган заедно с петстотинте конници от неговата лична гвардия, останали в Африка със Соломон, били избити от маврите. Соломон ги изпратил навътре в страната до един град, носещ името Кесареви извори и разположен сред обширна зърнодайна област на около сто мили от Хадрумет, със задачата да освободят голяма група ромейски африканци, пленени при едно мавърско нападение. Конниците се справили успешно с възложената им задача и отвеждали спокойно селяните по техните домове, когато в един тесен планински проход попаднали на засада от няколко хиляди маври и били изклани в завързалия се ожесточен бой. Сега маврите извършвали набези и в западните области на диоцеза, а и силите на Соломон били съвършено недостатъчни, за да осигурят защитата на ромейските африканци. Соломон писал на мавърските вождове, като изразил силния си протест срещу тези изстъпления. Напомнил им, че сега те са съюзници на Юстиниан, че са изпратили децата си в Картаген като заложници за доброто си поведение и че би трябвало да извлекат поука от съдбата на вандалите. Маврите посрещнали с насмешка това писмо. В отговора си посочили, че техният съюз с Юстиниан не им бил донесъл абсолютно никакви облаги. Като многоженци, те не отдавали голямо значение на децата, чиято загуба можела лесно да се възстанови, нито пък споделяли мекушавите чувства на привързаност към семейството, заради които Гелимер бе загубил две сражения и своето кралство. Поражението на вандалите било скръбно предзнаменование по-скоро за ромейските африканци, отколкото за маврите, твърдели те. И опустошителните им набези продължили.
Соломон излязъл срещу тях с всичките си войници. Маврите допуснали грешка, като се обединили в една голяма армия, вместо да се разделят на нападателни отряди и да плячкосват безнаказано диоцеза на части. Войска, която е недисциплинирана като маврите, не носи брони, не разполага с надеждни щитове, има само по няколко метателни копия на глава и тук-таме по някой меч, губи от своята боеспособност пропорционално на съсредоточаването си в единна маса. Те се наредили в необичаен отбранителен строй, объркал навремето вандалите в Триполи. Издигнали кръгова ограда в подножието на един хълм, поставили вътре жените и останалата небоеспособна част от своите хора и заобиколили оградата с дванайсет реда камили, навързани глава за опашка и обърнати странично към неприятеля. Когато се появил Соломон със своите войници, някои от маврите били възседнали камилите, готови да го посрещнат с копия, а други стояли приведени под коремите на животните, готови да изскочат и да почнат да мушкат. Конниците им били строени на хълма и възнамерявали да се спуснат надолу веднага щом лагерът бъде нападнат. Те също размахвали копия и мечове.