Посланикът и епископите се завърнаха с добрата вест, че Тевдат е готов срещу постоянен доход и имот в Константинопол, както и от омраза към Амаласунта, да предаде Етрурия на Юстиниановата войска, когато той реши да изпрати такава, и че Амаласунта дала тайното си съгласие да прехвърли суверенитета върху Италия на Юстиниан при същите условия, понеже трудно удържала вече сина си. Но нейният официален отговор по спора за Лилибей беше, че Юстиниан нямал никакво право върху него.
Тогава едно неочаквано събитие промени цялостния ход на събитията. Младият Аталарих, чието здраве бе подкопано от пиянството и разврата, започна да линее и умря. Амаласунта, която управляваше единствено в качеството си на негова майка, бе сведена съгласно готските закони до положението на обикновена гражданка. Тя реши да се омъжи незабавно за някой готски благородник и по този начин да остане кралица. В обкръжението й нямаше по-подходящ съпруг от същия този Тевдат, неин братовчед (за интригите му с Юстиниан тя не знаеше нищо, както впрочем и той за нейните), вече не млад, лишен от войнственост човек, който, за разлика от всички останали готи, се бе пристрастил към изучаване на философия и към писане на латински хекзаметри. Без съмнение той щеше да се почувствува поласкан от брачния съюз с нея и щеше да я остави да царува от негово име, без да й се меси. Затова тя му предложила да сключат брак, като подчертала, че по този начин той ще бъде надеждно защитен както от готската аристокрация, която го презираше заради неговата ученост, така и от италийците, които го ненавиждаха заради алчността ту. Никой нямал по-големи основания да претендира за престола, казала му тя, но без нея той не можел да се надява нито да го заеме, нито да го задържи. Тевдат се съгласил, без да крие голямото си задоволство; така той бе провъзгласен за законен крал и приветствуван бурно от готите, понеже нямаше друг претендент с кралска кръв. Но Амаласунта попадна в собствената си клопка. Какво му оставаше на Тевдат, сложил веднъж короната на главата си, освен да наруши дадената й свещена клетва да не се меси в държавните работи! Той я изключи от кралския съвет и нареди да бъде закарана на един малък остров в някакво етрурско езеро от неговите владения, където бе строго следена.
Когато Юстиниан научи за постъпката на Тевдат, той бе по-доволен, отколкото си даваше вид. Изпрати нов посланик в Италия със задачата да уведоми Амаласунта, че ще й бъде оказана пълна подкрепа срещу нейните врагове като посланикът получи инструкция да не крие това известие нито от Тевдат, нито от неговите благородници. По този начин императорът се надяваше, че ще му се удаде да хвърли в смут цялото кралство. Но когато посланикът пристигнал в Италия, Амаласунта била вече мъртва: родствениците на тримата младежи, убити по нейно нареждане, убедили Тевдат да ги остави да й отмъстят за тяхната смърт. Един летен следобед тя била изненадана, както се къпела с придворните си дами в езерото и нападателите натиснали главата й под водата и я удавили.
Въпреки че Юстиниан продължаваше да се кълне в голямата си любов към Теодора, тя също почувствува облекчение от смъртта на кралицата, в чието лице виждаше съперница. Вярно е, че Амаласунта, която Юстиниан познаваше още като дете, беше от по-добро потекло, малко по-млада и далеч по-красива от Теодора. Йоан Кападокиеца дори пусна слух, че именно Теодора е организирала убийството.
Юстиниан имаше най-после повод за война — насилствената смърт на една невинна жена, негова съюзничка. Той виждаше добро знамение в непопулярността на крал Тевдат и липсата на всякакви способности у него; стиховете му, както уверяваха, дори не можели да се скандират, а философските му напъни не стрували нито грош. Ала до ушите на Тевдат бе стигнал слух, в който той повярвал, и който бе плод на Теодорината ревност към Амаласунта, че коварният Юстиниан наистина възнамерявал да нахлуе със своята войска в Италия и да се ожени за Амаласунта, след като се разведял първо с Теодора, и че се готвел да преследва готите като еретици. Той изложил тази версия пред двора си, за да оправдае убийството на своята съпруга. Постъпката му била одобрена, тъй като вече било станало ясно поне това, че Амаласунта е поддържала предателска преписка с Юстиниан. Но официално Тевдат уведомил пратеника на императора, че убийството е било извършено без негово знание и противно на желанието му.