Ала когато пристигнали нови съобщения за падането на Панорм и за безкръвното завземане на Сицилия, всяко мъжество го напуснало. Той започнал да се тревожи, че предложените условия, имащи за цел да предотвратят нахлуването на Юстиниановите войски в Италия, може да се окажат недостатъчни — да предлага Сицилия на Юстиниан, след като той бе вече стъпил в нея, би могло да бъде сметнато за проява на безочие. А и колко стрували обещаните три хиляди войници, ежегодната дан от някакви си двайсет хиляди номизми и отказът от правото му да наказва и да издига патриции? Тевдат повикал обратно пратеника, който бил тръгнал вече да се връща и му доверил всичко, след като го накарал да се закълне най-тържествено, че ще запази тайната му. Тайната била, че ако Юстиниан отхвърли тези условия, Тевдат ще бъде готов да предложи по-добри. Ще се откаже от кралската титла и ще прехвърли на Юстиниан суверенитета върху цяла Италия. Всичко, което искал в замяна, било да му се осигури охолен живот като частно лице, за предпочитане близо до някоя школа в Мала Азия, в имение с гарантирана годишна аренда не по-малко от осемдесет хиляди номизми. Негов личен вестоносец щял да придружи императорския пратеник, носейки писмо с тези условия, но това писмо трябвало да се покаже само ако Юстиниан не приеме първото предложение.
Пратениците се избират заради тяхната преданост и самопожертвователност към царствения им господар, така че посланикът на Юстиниан не се поколебал да изложи на гибелна опасност душата си, като наруши дадената на Тевдат клетва. Той посъветвал Юстиниан да отхвърли първото предложение, тъй като пратеникът на Тевдат бил упълномощен да му представи по-добро. То било представено и Юстиниан побързал да го приеме. Не му се искало обаче да се съгласи без пазарлък с размера на арендата, но Теодора не се сдържала и му се надсмяла за неговата прекалена пресметливост — да рискува загубата на цяла Италия заради няколко торби жълтици!
Дотук всичко бе вървяло извънредно благоприятно за Юстиниан и ние едва ли бихме могли да го упрекнем заради вярата му, че бог се отнася с особено благоволение към него — вяра, подклаждана от угодничеството на неговите царедворци. Но преди пратеникът да успее да се върне в Италия и да потвърди окончателно договора с Тевдат, цялостното политическо положение отново претърпя внезапна промяна. Две вести убедили Тевдат, че се е държал все пак като последен глупак и е надценил възможностите на Юстиниан да му навреди.
Първата вест се отнасяла до Мунд. След превземането на Спалатум той се натъкнал на многобройна готска войска, която победил в тежък бой с големи загуби и от двете страни, но самият Мунд паднал убит при преследването на разбития враг. Съобщението гласяло, че императорската армия е с толкова понижена численост и дух след тази злополучна победа, че се завърнала в Илирия, без дори да остави гарнизон в Спалатум. Съгласно другата вест в Северна Африка бил избухнал сериозен бунт и Велизарий се готвел да изтегли войските си от Сицилия, за да въдвори ред там. Какво вярно имаше в тази вест от Африка, скоро ще ви кажа. Но въздействието й върху Тевдат било толкова голямо, че той се обърнал с най-обидни думи към пратеника на Юстиниан, когато последният пристигнал, и дори го заплашил, че ще нареди да бъде убит по едно безпочвено обвинение в прелюбодейство с някаква придворна дама. Кралят се разкайвал горчиво за писмените си предложения до Юстиниан и обвинил пратеника, че лъжел и че двете подписани от него писма били подправени.
Готските благородници от кралския съвет повярвали на Тевдат. Те не можели да допуснат, че избраният от тях крал е толкова малодушен и вероломен, колкото можеше да се заключи от посланието на Юстиниан, с което императорът приемаше да вземе Италия под своя власт и да даде на Тевдат исканото от него имение. Решили, че всичко това е само изкусна маневра от страна на Юстиниан, целяща да внесе раздор между тях и техния крал. Затова пратеникът и свитата му били поставени под строг надзор, а Тевдат изпратил предизвикателно послание по един обикновен търговец, в което обвинявал Юстиниан в двуличие и вероломство; Тевдат си даваше сметка, че готите ще го убият, ако не отмъсти незабавно за поруганата си чест, и то по най-решителен начин. Изпрати също военна част да завземе обратно изоставения от ромеите Спалатум, започна да преследва православните свещеници в цяла Италия и заплаши папата, че ще го накаже със смърт или ще му отнеме тиарата, ако продължава да води тайни преговори с Константинопол.