Убийството трябвало да стане в момента на тържественото вдигане на причастието (по този начин се смята, че то добива чудотворна сила), понеже тогава всички богомолци щели да се проснат по очи и това щяло да улесни нанасянето на внезапен убийствен удар. Ала когато арианските войници влезли с ръка на кинжалите си, окуражавайки се взаимно с кимания и побутвания, изведнъж ги обхванало чувство, на богобоязън. Огромните размери и блясъкът на катедралата, тихото тържествено пение на хора, свещите и тамянът, хоругвите и гирляндите от пролетни цветя, свещениците в техните везани одежди, невъоръжените богомолци, облечени празнично и застинали в молитва всичко това направило дълбоко впечатление на арианите. Те били способни да извършат убийство, но не и светотатство. Спрели в нерешително колебание, а в това време към тях се приближили с тиха плъзгаща се стъпка свещениците, икономи и църковните стражи, дръпнали ги властно за ръкавите и ги подканили да коленичат заедно с всички останали. Един по един те се подчинили и участвували в останалите церемонии, сякаш били православни. Но когато се озовали отново навън, всеки от тях обвинил съседа си в страхливост и малодушие и се заклел, че щял да дръзне да вдигне ръка, ако поне още един от другарите му бил застанал до него.
Тези бурни препирни станали на самия пазарен площад и Соломон скоро научил каква е работата, но когато наредил да бъдат арестувани, телохранителите му не проявили никаква готовност да му се подчинят. И заговорниците, последвани от други недоволни войници, напуснали Картаген и се отдали на грабежи в неговите околности.
Соломон се оказал безсилен да се справи с бунтовниците — собствената му гвардия отказала да тръгне срещу тях. На петия ден той свикал общ сбор на хиподрома, където се обърнал към събралите се войници, моряци и стражи, приканвайки ги да положат нова клетва за вярност към него. Но те го заглушили със своите викове, започнали да хвърлят камъни и да бият и убиват собствените си предводители. Прерязали гърлото на Соломоновия началник-щаб, а херулът Фарас, който провъзгласил решително верността си към своя кръвен брат Велизарий, бил ранен смъртно от стрелите на хората си. Херулите започнали пак да варят каваса, след като успели да си набавят отново „муха“.
Скоро бунтовете обхванали цялата армия и войниците се втурнали да грабят магазините в центъра на Картаген и пристанищните складове. Само дето не палели и не носели зелени и сини ленти — иначе всичко било както в Константинопол по време на бунта Ника, но без да има някой Велизарий, който да възстанови реда. Известно време Соломон се укривал в параклиса на Богородица в Гелимеровия дворец, но избягал оттам при първа възможност и веднага тръгнал към пристана. Там реквизирал един кораб и след десет дни усилено гребане най-после пристигнал тук.
Велизарий зададе няколко въпроса на Соломон и накрая заяви на Антонина:
— Тръгвам веднага за Картаген. Императорът би очаквал от мен да постъпя именно така. А ти остани тук и изпълнявай ролята на мой заместник.
— Колко войници ще вземеш със себе си?
— Стотина конници.
— Ще те убият, безразсъдни човече!
— Ще се върна жив и здрав, преди да е изтекъл месецът.
— Трябва непременно да дойда с теб, Велизарий.
— Само на теб мога да поверя моите тукашни задължения.
— Аз самата не се доверявам на себе си. Нека да дойда с теб. Моля те, не ми отказвай!
— Антонина, в случая ще трябва да ми се подчиниш. Заповядвам ти в името на императора!
Така господарката, макар и против волята си, остана в Сиракуза с Теодосий, и то без истинска надежда да види отново Велизарий. Ако е вярно, че е изменила някога на съпружеския обет, даден на Велизарий, това трябва да е станало именно тогава. Но тя винаги е отричала тези обвинения, а и никой не можеше да ги докаже, понеже беше много дискретна жена. Мое задължение като историк е да кажа истината, но от друга страна, като верен слуга съм длъжен да не разпространявам клевети за своята господарка. За щастие тези две задължения не си противоречат. Не зная нищо с положителност: в това поне мога да се закълна.