Какви мисли са минавали през главата му, не мога да кажа със сигурност, но не ми е трудно да ги отгатна. Преди всичко според мен му се е искало да убие Теодосий заради неговата неблагодарност и подлост, а вероятно сърцето му не е било напълно чуждо и на естественото чувство на ревност. Второ, искало му се е да убие господарката Антонина заради нейната изневяра, още повече, че бе имал пълно доверие в нея и бе водил един наистина целомъдрен живот. Трето, искало му се е да убие себе си, просто от срам: Теодосий беше осиновен от него и затова прелюбодеянието бе едновременно и кръвосмешение. От друга страна, като добър християнин, негов дълг бе да прощава на своите врагове. Досега господарката се бе проявявала като съвършена съпруга и той все още я обичаше страстно. Спомнил си е и това, че неотдавна тя бе настояла да я вземе със себе си в Картаген въпреки смъртната опасност, на която би се изложила там. На всичко отгоре му бе заявила ясно и недвусмислено, че няма доверие сама на себе си, ако остане без него в Сиракуза, затова Велизарий реши, че Теодосий сигурно я е съблазнил с вероломна хитрост против волята й.
Не искам да се покажа несправедлив към Велизарий, като внуша на читателя, че може да е бил движен от още едно съображение, което впрочем би стояло на преден план за всеки друг човек в неговото положение, а именно, че господарката можеше да разчита на подкрепа от страна на Теодора, която не би се поколебала да го накаже под предлог, че се е „самозабравил“, ако отмъсти на жена си за нейното прелюбодейство. Най-малкото наказание, което го заплашваше беше подхвърляне във въздуха с одеяло. Страхът от Теодора не би го отклонил от правилната според него линия на поведение, но е твърде възможно дори в тези душевни терзания да е мислел преди всичко за верността си към императора, който му бе наредил да продължи докрай войната с готите. Всяко прибързано или необмислено действие от негова страна щеше да се посрещне с враждебност от Теодора, а ако бъдеше отзован, Северна Африка и Сицилия щяха отново да се окажат изгубени за империята. Той добре разбираше, че никой от неговите подчинени, макар мнозина от тях да бяха храбри мъже, няма представа за стратегическото положение, нито пък способност да поведе войските към победа.
Същата тази вечер той изпрати да ме повикат и ми каза на четири очи:
— Евгений, ти винаги си бил повече от слуга, винаги в твое лице господарката ти и аз сме виждали добър приятел. Мога ли да те натоваря с една тайна задача? Ако тя не бъде изпълнена в най-скоро време от някое доверено лице, сигурно ще полудея!
— Да, господарю — отвърнах аз. — Щом става въпрос за твоето благополучие или за това на господарката.
Велизарий ме заплаши с най-ужасни неща, ако разкрия тайната на когото и да било, и след това ми каза трябва да направя. Трябваше да отида при Теодосий и да му кажа:
„Ето ти монашеско расо и ножица да подстрижеш косите си като монах; ето и кесия жълтици, а утре призори от пристана ще отплува кораб за Ефес. Името на капитана е еди-как си. Ако не се качиш, на борда му тутакси, смятай се за мъртъв. В Ефес трябва да постъпиш в манастир и да дадеш обет за вечно целомъдрие.“
В никакъв случай обаче не биваше да споменавам името на Велизарий.
Стана ми страшно. Никога досега не бях виждал уравновесения иначе Велизарий толкова силно възбуден, повече дори от онова паметно утро в завзетия лагер при Трикамера. Страх ме беше и от господарката. Ако Теодосий и кажеше от кого е получил предупреждението тя щеше да си помисли, че заговорнича против нея и сигурно щеше да нареди да ме убият. Беше рисковано да предам това съобщение на Теодосий, без да уведомя първо нея, но не можех да откажа да изпълня възложената ми задача, а и смятах, че е в интерес на господарката Теодосий да бъде отстранен от сцената без повече скандали. Отидох разтреперан при Теодосий и му предадох съобщението, като не пропуснах да подчертая колко неприятно за мен е това задължение. Той ме познаваше добре, затова ми повярва и разбра, че предупреждението е наистина сериозно. Младежът се сети откъде идва то и каза:
— Кажи на кръстника, че нямам представа защо ми се сърди, освен ако не съм бил несправедливо наклеветен. Съвестта ми е чиста, но имам много врагове.
Когато го помолих да не казва на господарката Антонина, че аз съм му предал известието, той се закле да запази тайната. Трябва да призная, че удържа честно думата си. Взе расото, ножиците и парите и отиде направо на пристана, без да остави нито ред за Антонина. Върнах се и предадох на Велизарий точно какво бе казал Теодосий.
Можете да си представите в каква неистова тревога изпадна господарката, когато любимецът й изчезна без всякаква вест — тя естествено се страхуваше, че е убит, вероятно по заповед на Константин, и бе неутешима. Към Велизарий не изпитваше никакви подозрение и затова го помоли да организира незабавното издирване на Теодосий. Той се съгласи с тази задача да бъда натоварен аз. Бе ми възложено да узная кога и къде младежът е бил видян за последен път. Не ми беше трудно да успокоя господарката, понеже знаех накъде да насоча търсенията си. Скоро намерих на пристана няколко войници, които бяха готови да се закълнат, че са видели Теодосий, защото, както изглежда, той не бе облякъл монашеското расо, преди да се качи на борда. Така тя поне разбра, че младежът е заминал доброволно. Бе твърдо решена обаче да изясни нещата докрай. Някаква нова нотка на тържество в поведението на Фотий, за когото знаеше, че изпитва ревност към Теодосий, възбуди нейното подозрение. Не бе трудно да се стигне до извода, че Македония е замесена в изчезването на Теодосий. Със заплахи тя успя накрая да изтръгне пълни самопризнания от двете мавърчета.