Междувременно Фотий бе имал неблагоразумието да повери тайната на Константин и последният, дълбоко засегнат от начина, по който се беше отнесла с него господарката Антонина, се зарадва много на възможността да се надсмее над нея и над Велизарий. На сутринта от втория ден след изчезването на Теодосий той срещнал Велизарий на главния площад и след като го поздравил, му казал ухилен:
— Хубаво направи, че изгони този тракийски Парис, о велики Менелай, но вината е по-скоро у царица Елена!
Велизарий не бил сигурен, че ще успее да запази самообладание, и затова обърнал гръб на Константин. Много войници забелязали този негов жест и тъй като не чули хапливата забележка, това им направило лошо впечатление.
Тогава господарката Антонина говори открито с Велизарий. Какво точно са си казали, не зная. Но тя успя да го убеди, че Македония го е излъгала, и бе очевидно, че той изпитваше както голямо облекчение, така и голям срам от собственото си поведение. Изпрати бърз кораб да доведе обратно Теодосий, а Македония бе бита с камшик, дамгосана и затворена в манастир до края на живота си. Пажовете бяха също бити, дамгосани и изпратени на работа в сребърните мини. Че господарката била отрязала езика на Македония, а после с моя помощ, я нарязала на парчета, които хвърлила в морето, е безсрамна лъжа, разказана много години по-късно от секретаря на Велизарий Прокопий, с цел да я злепостави. Не казвам, че Македония не заслужаваше такова наказание или че господарката не я заплаши с него в яда си.
Скоро всичко бе отново наред между господарката и нейния съпруг. Обаче Теодосий не се завърна, понеже изпратеният след него кораб не успял да го настигне. Но Велизарий му писа в Ефес с настоятелна молба да се върне, а в деня на съда над Македония призна публично грешката си. Всички по-разпуснати езици замълчаха от страх.
Велизарий очакваше заповед от Юстиниан за нахлуване в Италия, но тя се забави доста, защото императорът бе объркан от известието за смъртта на Мунд. Указанията му бяха Велизарий да не предприема засега нищо, но да поддържа бойна готовност и щом научи за превземането на Спалатум от нашите войски, да тръгне към Рим. Спалатум бе завзет отново през септември от подсилената илирийска армия, а през октомври добрата вест стигна до Велизарий и той можеше да започне своя поход. В това начинание голяма помощ му оказа господарката, която по време на престоя му в Африка бе влязла в тайни преговори със зетя на крал Тевдат, главнокомандуващ готската армия в Южна Италия. Тя бе уговорила този човек, с когото положи усилия да се запознае, да изостави войниците си веднага щом започне нашето нахлуване на негова територия. И така, Велизарий остави гарнизона в Панорм и Сиракуза, за чиято отбрана бе взел сериозни мерки, пресече Месанския пролив и щом тръгна към град Региум, този страхлив вандал дезертира при нас заедно с шепа приближени нему хора, като остави войниците си без водач. Той замина за Константинопол, където се отказа от арианската си вяра и получи ранг на патриций заедно с голямо имение. Като научил това, крал Тевдат се изпълнил със завист към него.
Така завземането на Южна Италия стана без бой — ние напредвахме, а готите бягаха, накъдето им видят очите. Докато се придвижвахме нагоре по крайбрежието, придружени от флотата, не срещнахме никаква съпротива — чак до началото на ноември, когато стигнахме Неапол. Този великолепен град беше силно укрепен и в него имаше готски гарнизон, за който се говореше, че на брой е почти колкото нашата войска.
Има четири начина за атакуването на крепост, която минава за непревзимаема. Първият е да се остави на мира, като неприятелят бъде нападнат в някое по-слабо място. Вторият е да бъде уморена от глад. Третият е да бъде принудена да се предаде чрез подкуп, заплахи или измама. Четвъртият е да се превземе чрез изненада, след като се открие все пак някое слабо място в нейната защита, което неприятелят в своята самонадеяност е пропуснал да забележи. Велизарий не можеше да остави Неапол на мира — в противен случай градът щеше да се превърне в сборен пункт на всички пръснати готски отряди в радиус от сто мили околовръст. Тогава иззад неговите масивни стени можеха да бъдат изпращани военни колони, които да си върнат обратно Южна Италия, тъй като малките ни гарнизони, оставени в главните градове на областта, щяха да се окажат недостатъчни. Велизарий не можеше да сломи Неапол и с глад, защото градът имаше богати запаси от жито — главните житници на африканската търговия със зърнени храни се намираха зад неговите стени, а и едно забавяне при Неапол би дало на готите време да съберат на север огромна войска срещу него. Възможно бе обаче целта да бъде постигната с достатъчно сериозна заплаха.