Първо Велизарий нареди на корабите да хвърлят котва в пристанището извън обсега на защитните съоръжения върху градските стени, а сам се разположи на стан в околностите, където призори завзе лесно едно външно укрепление чрез щурмуване със стълби. След това изпрати писмо до градските първенци, с което ги уведомяваше накратко, че очаква да му предадат града без повече протакане.
Италийският префект дойде за преговори, но придружен от двама свидетели готи; не беше никак любезен и всъщност искаше да каже на Велизарий, че се опитвал да създаде фалшиво впечатление за непреодолима военна мощ, докато силите му в действителност са твърде малки.
— Според мен акт на враждебност от ваша страна е — заяви префектът, — че възлагате именно на нас италийците, бремето да отговорим на искането ви. Войниците от гарнизона са готи и ние не смеем да им се противопоставим, понеже не сме въоръжени. А и те няма да се поддадат на подкупи и заплахи, защото крал Тевдат ги изпрати тук едва преди два дни със заповед да защищават града до последния човек — той взе жените и децата им за заложници и заплаши, че ще ги убие, ако градът падне. Моето предложение е да не си губите времето, а да продължите към Рим. Защото, ако превземете Рим, без съмнение Неапол също ще се предаде, а ако не успеете да влезете в Рим, няма да имате много полза от Неапол.
Велизарий отвърна рязко:
— Не съм те молил за уроци по стратегия. Но ето какво ще ти кажа. Дълги години вече съм войник и съм виждал големи жестокости при плячкосването на градове, които са отказвали да се предадат въпреки отправените им предупреждения. От все сърце желая да предотвратя подобни изстъпления в Неапол. Ако убедите готския гарнизон да се предаде, всички ваши досегашни привилегии ще бъдат запазени и дори увеличени, а гарнизонът ще бъде поставен пред свободния избор или да се присъедини към нашата войска, или да се изтегли безпрепятствено от града. Обаче — и тук той се обърна към готските свидетели — искам да отправя предупреждение към вас готите, че ако предпочетете да се биете, ще ви постигне участта на крал Гелимер и неговите вандали.
Единият от готите каза:
— Не е ли вярно, че Картаген, който живя честито при вандалите и се предаде безусловно на вашите войски, е бил неотдавна разграбен от войниците на императора?
Велизарий отговори:
— Не от войниците на императора, а от тези на сатаната.
— За нас това е едно и също нещо — каза готът.
С това преговорите завършиха, но префектът даде тайни уверения на Велизарий, че ще направи всичко възможно да убеди своите съграждани да отворят портите противно на волята на готите, които всъщност възлизали само на хиляда и петстотин души. Но и триста бяха достатъчни, за да задържат един тъй добре укрепен град срещу атаките на трийсетхиляден неприятел, докато Велизарий разполагаше с не повече от десет хиляди, тъй като трябваше да остави две хиляди на гарнизон в Сицилия и Южна Италия.
Неапол нямаше да отстъпи нито пред глада, нито пред жаждата. Юдейските прекупвачи, които държаха в ръцете си търговията със зърнени храни, предоставиха житниците си на градското население и предложиха услугите на известен брой въоръжени юдейски моряци и пазачи, на работа при тях. Ако Велизарий прекъснеше градския акведукт — което той се готвеше да стори наскоро, — вътре в града имаше достатъчно кладенци и вода за домакински нужди. Градските първенци написаха послание до Тевдат, в което потвърждаваха своята вярност, но искаха от него да изпрати войници срещу обсадителите.