Крайно желателно е да съхраним изображенията на тези същества, за да могат нашите граждани да се запознаят по този начин с обитателите на други земи. Не допускай следователно те да се разрушат, защото славата на Рим се умножава от събиране на всички образци, показващи как изкуството на майсторите наподобява творенията на щедрата природа от далечните краища на света. Сбогом!“
Пратеникът бе отчаян и разгневен, че писмото се е оказало толкова глупаво, но Велизарий го утеши с похвали за неговата смелост и вярност. Възнагради го с пет либри злато, което прави триста и шейсет номизми, и го взе за вестоносец към своя щаб. Велизарий каза, че писмото е много по-ценно, отколкото изглеждало на пръв поглед: то показвало ясно, че крал Тевдат се занимава с празни школски премъдрости, вместо да се погрижи за отбраната на своето кралство.
— Сега мога спокойно да тръгна към Рим — каза ни той.
Ако този крал бе останал и занапред военачалник на готската армия, задачата на Велизарий наистина щеше да бъде лека. Защото той не беше направил никакви военни приготовления, уверявайки благородниците от двора си, че всичко било наред: когато някое пале залаело срещу глутница вълци, то много скоро бивало изядено. Тевдат не бе сметнал за необходимо да изпраща подкрепления в Неапол, защото според думите му градът можел да издържи обсада, два пъти по-дълга от онази, на която древните елини подложили някога Троя. Не искал да чуе никакви възражения. „Нека Велизарий счупи първо зъбите си с Неапол, след това ще можем спокойно да напълним устата му с тиня!“
А когато до Рим стигнала вестта за падането на Неапол, търпението на неговите благородници се изчерпало съвсем. Те заявили, че той без съмнение бил продал града на императора, че сега единствената цел в живота му била да живее безгрижно, отдаден на науките си някъде, където и да е, осигурил богатството си чрез предателство към своите поданици. Свикали съвет при езерото Регил недалеч от Терацина, на който Тевдат не бил поканен. Там те издигнали на щитовете си един храбър пълководец, на име Витигес, и го провъзгласили за крал. Макар и от скромно потекло, Витигес бе спечелил неотдавна голяма победа за Теодорих срещу дивите гепиди на бреговете на Сава. Той бе тъй далеч от науките, че едва можеше да подписва собственото си име.
Крал Тевдат, който бил на път от Тибур за Рим, за да направи справка в някои трудове от тамошната обществена библиотека, научил новината и без да губи нито минута, препуснал към двореца си в Равена. Равена предлагаше най-сигурното убежище в Италия, тъй като бе защитена от блата (през които минаваха два лесно охраняеми пътя, изградени върху диги) и от море, достатъчно плитко, за да не позволи на бойни кораби да се доближат до укрепленията. Но Витигес изпратил след него преследвач, който, тласкан от жажда за мъст (неотдавна по заповед на Тевдат той бил лишен от обещаната му красива и богата годеница), препускал по-бързо, отколкото Тевдат — от страх за живота си. След като галопирал без отдих ден и нощ и изминал повече от двеста мили, този мъж настигнал най-сетне Тевдат пред самите порти на Равена. Там той го сграбчил за яката, смъкнал го от коня и му прерязал гръкляна като на някой шопар или овен.
Крал Витигес тръгнал към Рим, изпреварвайки Велизарий. Там той обявил, че е бил избран за монарх, и свикал Великия готски съвет. За него станало ясно, че държавните работи са в пълен хаос. Не стига, че отбранителните корпуси бяха пръснати из цяла Италия, но и главната армия бе заминала на северозапад отвъд Алпите да защищава готските владения отсам Рона срещу франките, които ги бяха нападнали, подкупени от Юстиниан. Друга армия се намираше в Далмация пред Спалатум. Когато Витигес направил сметка на какви сили може да разчита, оказало се, че има не повече от двайсет хиляди обучени войници, а незначителното превъзходство с две към едно над Велизарий не му вдъхвало никаква вяра в победата.
Затова той решил да остави в Рим гарнизон, достатъчно голям за неговата защита, да сключи мир с франките, да събере всичките си войски в Равена и няколко седмици по-късно да се завърне отново с такова числено превъзходство, че да ни натика в морето. Римският Сенат дал уверения на крал Витигес за своята лоялност, която той предпочел да засили, като вземе няколко видни заложници измежду сенаторите. Дори и папа Силверий, подозиран от Тевдат, че поддържа тайни връзки с Константинопол, положил тържествена клетва за вярност към него. Тогава Витигес потеглил за Равена, където се оженил за Матасунта, единствената дъщеря на Амаласунта, въпреки голямото й нежелание, и така влезе в семейството на Теодорих. От Равена той изпратил до Константинопол послания с уверения в приятелските си чувства към Юстиниан и с молба императорът да оттегли войските си, тъй като, убивайки Тевдат, Витигес бил отмъстил за смъртта на Амаласунта.