Юстиниан не обърна внимание на тези писма, понеже вярваше, че Италия скоро ще бъде негова. Що се отнася до франките, Витигес сключи мир с тях, като им заплати сто и петдесет хиляди номизми (обещаната още от Тевдат сума) и им отстъпи готските владения между Алпите и Рона при условие, че ще изпратят войска на помощ срещу Велизарий. Обаче франките държаха да запазят все още поне привидно добри отношения с нас, затова не се съгласяваха да пратят свои собствени войници, като вместо това обещаха да му дадат след време васални подразделения.
Потеглихме към Рим по Виа Латина, минаваща през Капуа успоредно на брега, на около трийсет мили от морето, тъй като по-късата Виа Апия предлагаше добри възможности за отбрана при Терацина и на някои други места, а Велизарий не можеше да си позволи никакво забавяне, нито загуба на още хора. Навсякъде местното население ни посрещаше с радост — особено свещениците. Войниците имаха строги нареждания да заплащат всички хранителни продукти, от които имат нужда, и да бъдат учтиви. За нас слугите италийските забележителности, както древните, така и новите, бяха много интересни, но нашата господарка не можеше да им се наслаждава и предаваше и на нас мрачното си настроение. Най-после бе дошло писмо от Теодосий — той бе станал монах в Ефес съгласно нареждането на Велизарий. В него младежът даваше израз на своята любов и признателност към Велизарий, но се извиняваше, че не можел засега да се върне при нас. „Не мога да дойда, мили кръстници, докато синът ви Фотий е при вас, защото от вас научавам, че Македония е била наказана, и се страхувам от отмъщението на нейния възлюбен. Не го обвинявам, че именно той я е подтикнал да ме оклевети, но трябва да знаете, че ме ненавиждаше още преди това. Защото ти ме даряваше с много неща, мила кръстнице Антонина, на които той гледаше като на откраднати от собственото му наследство.“
Велизарий искаше да разсее меланхолията на господарката и едновременно с това да възнагради щедро Теодосий заради предишните си подозрения към него. Затова нареди на Фотий да се върне в Константинопол и да предаде на Юстиниан ключовете на Неапол, готските пленници и писмо с молба за незабавно изпращане на подкрепления. След това той писа на Теодосий, че може вече да се завърне, без да се бои от нищо. Но господарката нямаше повече търпение да чака.
Готският гарнизон в Рим бе изненадан от нашето пристигане — техният авангард, заел позиция на Виа Апия, мислеше, че сме още в Неапол. Името на Велизарий доказа за сетен път своята цена. Населението на града беше убедено, че той ще превземе Рим, и не искаше да сподели участта на неаполитанците. Папа Силверий наруши дадената на Витигес клетва, като се оправда с това, че тя е била изтръгната от него насила, и то от един еретик. Папата писа на Велизарий и го покани да влезе в града без всякакви опасения, защото той самият щял много скоро да убеди готския гарнизон да се изтегли. Докато слизахме от дългия хребет на Албанските възвишения, навлизайки в града през Порта Асинария, готският гарнизон го напускаше на север през Порта Фламиния. Единствен командирът им отказа да напусне поста си. Велизарий го взе в плен и го изпрати в Константинопол заедно с ключовете на града.
Признавам, че Рим ме разочарова. Този град е наистина древен и огромен, той има великолепни постройки, най-хубавите, от които засенчват всички наши забележителности в Константинопол. В три неща обаче той, по моя преценка, отстъпва дори на Картаген: загубил е много от предишните си богатства и от многобройното си население, няма излаз на море и климатът му е нездравословен.
Римските сенатори и духовенството ни приветствуваха топло, като настояха да продължим към Равена и да разбием узурпатора Витигес, преди да е имал време да събере войските си. Бяха много разочаровани, когато Велизарий отвърна, че предпочита да остане засега в този гостоприемен град, и особено когато започна да укрепва защитните съоръжения, които бяха в плачевно състояние. Самият папа Силверий дойде тайно при господарката и се обърна към нея със следните думи (аз присъствувах на срещата):