— О, най-добродетелна и светла дъще, дали не би ти се удало да убедиш славния Велизарий, твоя съпруг, да се откаже от неразумните си намерения? Той, изглежда, смята да укрепи нашия свещен Рим, който, макар и благословен най-щедро от господа бога, е най-труднозащитимият град в света и през цялата си дванайсетвековна история никога не е устоявал на продължителна обсада. Стените му, както сама можеш да се увериш са дълги общо дванайсет мили и се издигат над равно поле, не разполага с достатъчно храна за стотиците си хиляди обитатели, а не може и да бъде снабдяваш направо от морето, какъвто е например случаят с Неапол. След като силите ви са недостатъчни, защо не се върнете в Неапол и не оставите нас римляните на спокойствие?
Господарката Антонина отвърна:
— Възлюблени во Христе, светейши и височайши Силверий, по-добре насочи своите мисли към небесното царство, а ние с моя съпруг ще имаме грижа за земното. Позволи ми да те предупредя твое светейшество, че в твой интерес е да не се месиш, в нашите работи.
Папа Силверий си тръгна обиден, без да даде на господарката обичайната си благословия, което, както можете да си представите, не я опечали особено много. Между тях се зароди вражда и той се разкая, че е посрещнал радушно малобройната ни армия. Убеден беше, че ще бъдем победени и че Витигес ще го смъкне заради нарушаване на дадената клетва.
След като изпрати Константин и Бесас начело на неголяма войска със задачата да превземат отново Етрурия, Велизарий впрегна всички останали войници в работа по възстановяване на древните укрепления на града, почистване и разкопаване на засипания ров и поправка на портите. От началото на Теодориховото царуване никой не бе полагал грижи за поддържане на укрепленията. Те се състояха от обичайния широк насип от пръст между две стени с бойници и стражеви кули на определени разстояния. Към всяка от бойниците Велизарий добави отляво по едно защитно крило, така че от птичи или ангелски поглед те биха изглеждали като многократно повтаряща се буква гама: Г Г Г Г Г. За тази цел той впрегна в работа всички зидари и строителни работници в града, както бе сторил и в Картаген. Напълни освен това римските житници със зърно, донесено от Сицилия, и изкупи на нормални цени всички житни запаси на сто мили околовръст.
Влязохме в Рим на десетия ден от месец декември; изминаха три месеца, преди крал Витигес да пристигне със своята войска. Но тази войска бе станала вече много силна: бяха набрани войници от всички части на Италия и отвъд Алпите — в по-голямата си част тежка конница. Етрурия бе минала в наше владение, но Велизарий повика обратно всички изпратени там войници с изключение само на хиляда души, оставени на гарнизон в Перузия, Нарния и Сполетий. Заедно с моряците от корабите той разполагаше общо с десет хиляди души срещу сто и петдесетте хиляди готи. Така започна обсадата на Рим.
Витигес напредваше на юг начело на своята войска, точеща се на сто мили зад него по Виа Фламиния, и то при малко разстояние между отделните поделения. Недалеч от Рим той срещнал един духовник, когото откарвали на стол-носилка да оглави някаква епархия на север. Витигес запитал свещеника:
— Какво ново, свети отче? Велизарий още ли е в Рим? Мислиш ли, че ще успеем да го заловим, преди да се е оттеглил към Неапол?
Епископът, който бил проницателен човек, отвърнал:
— Няма защо да бързаш, крал Витигес. Сияйната Антонина, жена на същия този Велизарий, слага нови стъкла на двореца, в който се готвят да се пренесат, поставя нови панти на вратите, купува мебели и картини, засажда нови розови храсти в градината и строи нов северен портал. Самият Велизарий пък се е захванал с градските защитни укрепления — като стигнеш до Тибър, ще намериш нова северна порта, построена от него на Милвийския мост.
Много мостове са прехвърлени над Тибър. Милвийският е единственият от по-близките до Рим, който не е част от защитните укрепления на града, и се намира на две мили в северна посока. Велизарий издигна тук две яки каменни кули и настани в тях сто и петдесет конници, въоръжени с балисти и способни да потопят всяка лодка, с която готите биха се опитали да пресекат реката и да ги нападнат в тил. Чрез укрепяването на този мост той целеше да забави напредването на Витигес, като го принуди или да направи дълъг обход, или да прехвърли хората си през реката на групички по десет-двайсет души в малки транспортни лодки — по-големите лодки и шлепове бе махнал оттам. Войската на Витигес бе толкова многобройна, че и в двата случая Велизарий щеше да спечели около двайсет дни за завършване ремонта на градските укрепления, а през тези двайсет дни имаше голяма вероятност да пристигнат и исканите от Константинопол подкрепления. Може би щеше да му се удаде да забави прехвърлянето на неприятеля и на други места.