Когато се върна отново при Порта Салария, той завари тълпа войници и римски граждани, наобиколили някакъв готски благородник. Готът говореше на градските жители на добър латински (който моряците не разбираха), като ги упрекваше, че са пуснали най-вероломно сбирщина гърци от Константинопол в своя свещен град.
— Гърци! — извика той презрително. — Какво спасение очаквате от сбирщина гърци? Не може да не знаете какви са гърците! Нали сте виждали техните предвзети актьори, разхайтените им пантомимни танцувачки и крадливите, пъзливи моряци?
Велизарий се обърна към моряците и им каза усмихнат:
— Жалко, че не разбирате латински.
— Какво говори той? — запитаха те.
— Изказа се особено обидно за вас моряците, и някои от изречените от него неща са верни.
Господарката го склони да хапне малко хляб и месо и да изпие чаша вино. Докато се хранеше, при него дойдоха петима от най-уважаваните сенатори и му казаха разтреперани:
— Утре ще предадеш града, нали, твоя светлост?
— Отнасяйте се към готите с презрение, уважаеми приятели — засмя се той, — защото те са вече бити.
Те си размениха учудени погледи. Велизарий им каза:
— Това не е нито шега, нито самохвалство, защото днес разбрах, че победата е наша, стига само да проявим най-обикновено благоразумие.
— Но нали, сияйни Велизарий, стрелите на тяхната пехота те прогониха от Милвийския мост, а огромната им конница те преследва чак до Рим?
Велизарий обърса устата си с кърпа и каза:
— Благородни патриции, вие описахте съвсем точно случилото се днес — тъкмо затова ви казвам, че готите са вече бити.
Те замърмориха с негодувание, че той сигурно е полудял. Но всеки човек с капчица здрав разум веднага би се сетил какво имаше предвид Велизарий. Вражеската пехота бе проявила само отбранителните си способности срещу него, а конницата не успя да го настигне въпреки огромното си числено превъзходство и отпочиналите си коне. Защото, като не умееха да си служат с лъкове, те бяха принудени да се държат на разстояние. Ние си спомнихме и друга една забележка на Велизарий, направена при Дара: колкото и рядко да се среща пълководец, който може да командува четирийсет хиляди души, още по-рядко се среща такъв, който да се справи с петдесет хиляди. А какво да кажем за Витигес, повел почти три пъти по-многочислена армия срещу нас?
Първата нощ от отбраната на Рим изтече и призори не последва никаква атака.
Глава петнадесета
Отбраната на Рим
Първото нещо, което готите направиха за превземането на града, бе изграждането на шест военни лагера, всеки укрепен с ров, насип и ограда от колове. Те бяха пръснати покрай цялата северна част на градската стена на разстояние от сто крачки до една миля от нея. Следващата им работа бе да прекъснат и четиринайсетте акведукта, снабдявали от векове Рим с обилна прясна вода от отдалечени източници. Имаше обаче кладенци с дъждовна вода, а западната стена обхващаше част от река Тибър, така че съвсем не бяхме лишени от вода, но по-богатите граждани бяха много недоволни, че им се налагаше да пият дъждовна вода и ако искаха да бъдат чисти, да се къпят в реката вместо в собствените си луксозни бани. Велизарий побърза да зазида плътно акведуктите на определени места. Нареди освен това да се изградят откъм вътрешната страна на някои порти полукръгли ограждения, в които бе оставена само по една малка, добре охранявана врата, за да се попречи на населението да се втурне предателски към портите и да пусне врага. Порта Фламиния се намираше толкова близо до единия от готските лагери, че той я зазида изцяло. Направи много щателна проверка по цялото протежение на укрепленията както от вътрешната, така и от външната им страна, търсейки някое слабо място, и разпита специално за изходите на градската канализация, но разбра, че каналите са заустени направо в Тибър под нивото на реката и следователно никой не можеше да проникне вътре през тях.
Най-големи неприятности в началото ни създаде спирането на общинските мелници на хълма Яникулум, които се задвижваха с вода от Траяновия акведукт.
Тъй като в града нямаше излишни коне или волове, принудихме се да използуваме робски труд за въртенето на воденичните камъни. Скоро обаче Велизарий успя да ги задвижи отново с вода. Непосредствено под Аврелиановия мост той прехвърли през реката две яки въжета, опъна ги със скрипец и закачи помежду им две големи лодки с нос срещу течението, на две стъпки една от друга. Между тях висеше едно водно колело, свързано с по два воденични камъка във всяка лодка. Течението на реката под моста завъртя доста бързо колелото. Като видя, че идеята му се увенча с успех, Велизарий подсили въжетата и още двайсет чифта лодки с по едно водно колело помежду им бяха навързани за първите две в дълга редица надолу по течението. Оттогава нямахме трудности със смилането на житото, само веднъж готите, научили за мелниците от дезертьори, се опитаха да ни попречат и пуснаха дървени трупи по реката. Някои от тях се удариха в колелата и ги счупиха. Но Велизарий опъна под моста нещо като рибарска мрежа от вериги — плаващите трупи се хващаха в нея и лодкарите ги издърпваха на брега, където ги насичаха за гориво в градските фурни.