До този момент гражданите на Рим не бяха познали несгодите и опасностите на войната, ала Велизарий скоро им даде да разберат, че не могат да очакват да бъдат само бездейни зрители, сякаш се намират в театъра: каквито лишения търпят войниците, такива ще трябва да понасят и те. За да осигури достатъчни резерви от обучени войници, готови да се придвижат бързо до всяко място от укрепленията, където се очаква нападение, той постави на стража още от незаетите в момента работници. Някои от тях обучаваше всекидневно на Марсово поле в стрелба с лък, а други се упражняваха да боравят с копие. Но военното изкуство не им беше никак по сърце и те си останаха необучена сган, независимо от големите старания на стотниците и десетниците.
На което и място в града да се появеше Велизарий, римляните и римлянките от всички социални класи го гледаха винаги под вежди. Те бяха сърдити, че той бе дръзнал да се опълчи срещу готите, преди да е получил достатъчно подкрепление от императора, и по този начин ги бе принудил да понасят обсада, която заплашваше да завърши с глад и кланета. Дезертьори бяха донесли на крал Витигес, че Сенатът е особено силно възмутен от Велизарий, и готският монарх изпрати свои хора в града, за да се възползува от възникналите несъгласия.
Пратениците бяха доведени със завързани очи в Сената и получиха разрешение да се обърнат към сенаторите в присъствието на Велизарий и неговия щаб. Те изоставиха добрите обноски, подобаващи при такъв тържествен случай, и нападнаха грубо сияйните патриции, обвинявайки ги, че са предали готската военна част, натоварена да защищава околността и са пуснали в града сбирщина „гръцки натрапници“, които са заели сега отбранителните укрепления на Рим. Предложиха от името на Витигес всеобща амнистия, ако Велизарий напусне незабавно града. Щели дори да му дадат десет дни преднина, преди да се впуснат да го преследват, а това, твърдяха те, било проява на голямо великодушие, като се има предвид, че неговите сили били съвсем недостатъчни за отбраната на такава дълга защитна стена.
Велизарий отговори, накратко, че римските патриции не са предали никого — те бяха само пуснали в града свои събратя патриции заедно с императорските войски, предвождани законно от знатните граждани.
— Благородни готи, упълномощен съм да отговоря от името на този верен Сенат, тъй като рангът ми е достатъчно висок, както и от името на моя пресветъл господар. Отговарям ви прочее, че не от готите, нито пък от друго някое германско племе е построен този град и са издигнати тези стени. Та вие направо сте ги изоставили да рухнат! Затова не ние, а вие сте натрапниците и без никакви права над Рим. Витигес, вашият крал, не е дори признат от моя пресветъл василевс като негов васал. Така че послушайте съвета ми, превъзходни готи, и побързайте да се махнете! Използувайте своето красноречие да убедите сънародниците си, че вършат лудост, иначе ще дойде време — предупреждавам ви най-сериозно, когато и вие, и те ще се чудите в кои шубраци да скриете главите от нашите копия. Помъчете се междувременно да разберете, че можете да ни изтласкате от Рим само с изкусна обсада и с тежки боеве. Обсадното изкуство, за наше щастие, не е било никога по силите на вашите съотечественици, ето защо нашата войска, макар и засега малобройна, е повече от достатъчна за защитата на стените, които са построили дедите ни и които вие готите изоставихте без бой!
Крал Витигес бил много любопитен да узнае от своите пратеници що за човек е този Велизарий. Те му казали:
— Той е брадат мъж, същински лъв, не познава страх, не казва нито една излишна дума. По лице, по цвят и по телесна конструкция прилича на нас, само че косата му е тъмна, а очите сини като нашите са хлътнали навътре. Неговият пъргав ум и благородните му обноски внушават почит у всички присъствуващи. Видяхме и Антонина, неговата жена, лъвица от същата порода, с червена коса. Светли кралю, трябва да си готов за ожесточена схватка.