Междувременно много опасно положение бе възникнало при Порта Елия до реката, където командир беше Константин. Само на един хвърлей от стената, на другия край на Елиевия мост, водещ към катедралата „Свети Петър“, се намира мраморният мавзолей на император Адриан. Това е една четвъртита постройка, увенчана с цилиндричен барабан, заобиколен с покрита колонада. Барабанът завършва с кръгъл купол. При изграждането на този великолепен паметник не е използуван никакъв хоросан — той е изграден само от мраморни блокове. По продължение на колонадата на равни разстояния са разположени конни статуи също от мрамор; мисля, че те изобразяват пълководците на Адриан. Мавзолеят представляваше сега преден пост на защитната стена, а мостът беше нейно продължение. Именно тук стояха на своя пост тристате войници на Константин — част от тях бяха въоръжени с балисти, имаше също точни стрелци с лък, както и малка група военни ковачи с тежки чукове.
Готският предводител на частта, която бе получила заповед да щурмува този пункт, се оказа благоразумен човек. Съобразил, че участъкът от стената, защитен от реката отляво и отдясно на Елиевия мост, ще бъде по-слабо охраняван, той бе скрил няколко лодки в готовност за нападение на половин миля нагоре по течението. На това място речният бряг под стената беше достатъчно твърд и широк, за да се вдигнат стълбите. Тук той смятал да свали с лодките една щурмова група от отсрещния бряг веднага щом започне атаката срещу мавзолея.
Той провел доста умело нападението на мавзолея. Хората му — тежковъоръжена пехота с щурмови стълби се придвижили, предвождани от него, под сводестата галерия, която започва от катедралата и завършва в непосредствена близост до мавзолея. Воините на Константин, заели позиция по колонадата със статуите, били нащрек, но не можели да направят нищо, преди готите да излязат изпод прикритието на сводовете. Тогава те започнали да се отбраняват яростно, но само със стрели и къси метателни копия, понеже балистите не могат да бъдат използувани при такъв малък ъгъл. Големи групи готски стрелци заели и четирите ъгъла на мавзолея и скрити зад огромни щитове, открили унищожителна кръстосана стрелба по колонадата, причинявайки тежки загуби на защитниците. Положението ставало опасно. Константин, предупреден за започващото нападение откъм речния бряг, трябвало да тръгне веднага начело на двайсетина души, за да го отблъсне. Нямало нито един свестен военачалник, който да поеме командуването.
Не след дълго стълби били опрени и на стените на мавзолея и по тях се заизкачвали готи в пълни бойни доспехи. Стрелите и късите копия на защитниците не им правели голямо впечатление. Рим щял да бъде загубен, ако не било спасителното хрумване на един храбър десетник от отряда на ковачите. Той ударил с чука си една от статуите и строшил крака й. Съседът му сграбчил този огромен къс мрамор и го запокитил надолу по стълбата. Първият от готите паднал като сноп и повлякъл със себе си цяла редица от катерещи се зад него войници. Същият десетник отчупил другия крак и статуята рухнала. Той трескаво я раздробил на подходящи за целта късове, които съседът му раздал на всички наоколо. Така готите били повалени от щурмовите стълби с натрошените крайници и торсове на античните герои на техните коне. Нападателите хукнали да бягат с крясъци, преследвани от нашите стрели и скоро попаднали в обсега на балистите. Свистенето на грамадните стрели, способни да пронижат човек или дърво, ги подгонило още по-бързо. Константин се справил лесно с атаката откъм речния бряг, така че на запад готите останаха с измамени надежди, както впрочем и на изток при Порта Тибуртина, а също и на север при Порта Фламиния — на двете последни места стената се извисява над стръмни склонове, твърде неудобни за атака.
При Порта Салария основният готски корпус продължаваше да ни застрашава, но сега вече хората му се държаха на сигурно разстояние, уплашени от участта на един от своите военачалници. Той бе застанал прав на клона на една пиния, прилепен до ствола, и обстрелваше нашите позиции по стената. Господарката Антонина обслужваше една балиста — тя се бе научила да се цели добре с тези машини. Двама души въртят ръчката, докато мерачът им каже да спрат, той се прицелва, а в това време помощникът поставя стрелата в роговия жлеб и по даден знак освобождава запънката. Аз изпълнявах ролята на помощник на господарката, а двама римски занаятчии въртяха ръчката. Тя се прицели внимателно в този точен готски стрелец и даде знак за стрелба. Натиснах лоста и стрелата изфуча. Гледката беше страшна. Грамадната стрела прониза гота в самата среда на бронята му и се заби до половината си дължина в дървото — той остана да виси там като гарга, прикована на вратата на някой хамбар като предупреждение за останалите гарги.