Лятото постепенно наближаваше. Една нощ от Терацина пристигна конвой със заплатите на войниците и с един друг вид съкровище за господарката в лицето на Теодосий. Трябва да отбележа, че макар и да го приветствува много радушно, тя бе тъй погълната от бойните си задължения, че младежът явно не заемаше вече такова важно място в живота й — сега не можеше да отделя много време за неговите двусмислени остроумия и изтънчености. Гордееше се повече от всякога, че е жена на Велизарий: от устата на всеки обикновен войник и на почти всеки командир можеха да се чуят непрекъснати хвалебствия за него и нейното име бе споменавано с почит наред с неговото. Теодосий, от друга страна, не беше в края на краищата някаква изтъкната личност. Той не бе дори добър стрелец, а и като ездач не беше кой знае какво. Сега господарката оценяваше хората главно по тези им качества и се отнасяше много сериозно към своите задължения. Реши, че той би могъл да бъде полезен като юридически секретар на нейния съпруг. Скоро до ушите ми достигна мълвата, че Константин разпространява отново старата сплетня сред събратята си военачалници и че римското духовенство използува тайно тази сплетня, за да злепостави нашия дом в очите на гражданското население. Не казах обаче нищо, понеже и без това си имахме достатъчно неприятности.
Същият конвой докара и известен брой коли с жито. Това бе последната ни доставка, защото готите успяха, да блокират по-резултатно пътищата. На седем мили в югозападна посока от града се пресичаха два големи акведукта и техните огромни тухлени сводове заграждаха голямо пространство. Като запълниха откритата площ с глина и камъни, готите направиха силно укрепление, към което изградиха пристройки. Тук разположиха гарнизон от седем хиляди души и по този начин получиха контрол както над Виа Латина, така и над Виа Апия. Още преди да ни сковат зимните студове, Рим бе изпаднал в бедствено положение, поради недостига от храна. Останалите граждани, макар и повлияни от непрестанните успехи на Велизарий, отказаха да се запишат на военна служба като доброволци. Сред тях все повече се ширеше недоволството, особено след понесения от нас временен неуспех, за който скоро ще разкажа.
Именно бдителността на господарката Антонина помогна да се разкрие предателството на папа Силверий. Велизарий бе възложил на нея да дава на граждански лица разрешение за напускане на града по някаква работа. Тя разкриваше много бързо всеки опит за измама, но преди да се заеме с тази задача, голям брой жители на Рим, необходими за работа по укрепленията, успяха да избягат под един или друг предлог. Един ден при нея дойде някакъв сладкодумен свещеник и поиска разрешение да отсъствува два-три дена — бил оставил една книга в ризницата на своята енорийска църква недалеч от Милвийския мост и сега трябвало да види нещо в нея. Господарката запита: „Каква книга?“, а той отвърна, че ставало въпрос за посланията на свети Йероним. Тя знаеше, че никой свещеник с всичкия си не би рискувал да премине през линията на готите само за да донесе тези овехтели, жлъчни писма, копия от които освен това сигурно можеха да се намерят в коя да е църковна библиотека на Рим. Но Антонина скри своите подозрения и му даде пропуск. Свещеникът бе задържан същата нощ на излизане от страничната врата на Порта Пинция. Зашито в полите на расото му, бе намерено писмо до крал Витигес, подписано от всички по-видни сенатори и от самия папа, с което те му предлагаха да отворят Порта Азинария и да пуснат готската войска в някоя от следващите нощи — по негов избор.