В Рим сега цареше пълен глад. Отчаяните жители на града дойдоха отново да молят Велизарий за още едно голямо сражение, което да сложи с един удар край на обсадата, независимо в чия полза. Те дори му заявиха: „Нашите мъки станаха толкова нетърпими, че ни изпълват със смелост и ние сме готови, ако настояваш, да грабнем оръжието и да тръгнем заедно с теб срещу готите. По-добре смърт от милостивия удар на меча или от пробождане с копие, отколкото от бавните, жестоки мъки на глада.“
Велизарий изслуша с болка това позорно признание, изречено от хора, които продължаваха да носят гордото име римляни. Той ги отпрати с думите, че ако преди дванайсет месеца бяха пожелали доброволно да изучат бойното изкуство, сега биха могли да му бъдат много полезни, но при това положение не могат да му свършат никаква работа. Велизарий съзнаваше добре, че на готите също не им е никак лесно — смъртоносната зараза бе стигнала и до техните лагери, които бяха нехигиенични, и бе взела многохилядни жертви. Освен това снабдяването им с хранителни припаси от север бе прекъснато поради наводнения и лоша организация. Но неговото собствено положение бе още по-лошо и ако подкрепленията, за които се говореше, че са на път, не пристигнеха в най-скоро време, той беше загубен.
Велизарий взе смелото решение да изпрати тайно две колони, всяка една по петстотин опитни бойци и хиляда римски новобранци, със задача да превземат с изненада укрепените градове Тибур и Терацина. Ако замисълът му успееше, той не само щеше да намали броя на гладните гърла, но и да се превърне от обсаден в обсаждащ, тъй като Тибур и Терацина пазеха пътищата, по които минаваха конвоите с храна на готите. Велизарий настоя господарката Антонина да напусне Рим с колоната за Терацина, откъдето да продължи за Неапол и да ускори изпращането на подкрепления за Рим веднага след като те пристигнат там. Всъщност той се безпокоеше за нейното здраве — голямото напрежение и лошата храна я бяха довели до крайно изтощение и тя често получаваше припадъци. А и да си единствената жена в един обсаден град, не е никак весело. След известно колебание господарката се съгласи да тръгне, решена по какъвто и да е начин да снабди града с храна, преди да е изтекъл един месец.
В последната нощ на ноември ние, на брой хиляда и петстотин души, се измъкнахме от града през Порта Апия. Що се отнася до мен, аз бях истински щастлив, че се махам оттам, и запях една песен от хиподрома „Летете, колесници“, забравяйки заповедта да се пази тишина. Един от стотниците ме удари грубо по рамото с опакото на меча си и прекъсна пеенето ми по средата на стиха. Минахме необезпокоявани покрай крепостта на акведукта, изоставена от готите поради мора, и няколко дни по-късно превзехме Терацина без бой, тъй като малкият готски гарнизон избяга, щом зърна нашето знаме. Тук напълнихме търбусите си до насита — за първи път от много месеци ядохме сирене, масло и прясна морска риба.
Господарката, придружена от мен и от секретаря Прокопий, който бе напуснал Рим заедно с нас, тръгна от Терацина с конвой от двайсет войници, а пристигна в Неапол с повече от петстотин! Пътят ни минаваше покрай стана на конниците, които бяха дезертирали преди много време при Милвийския мост. По-късно към тях се бяха присъединили и други изменници. Когато господарката обеща да прости на всички, те тръгнаха след нея. В Байи пък намерихме наши ранени, изпратени на лечение в тамошните минерални бани и достатъчно възстановени, за да могат да се бият отново. А в Неапол, където вулканът Везувий заплашително тътнеше и пръскаше пепелта, направила тъй плодородни околните лозя, — в Неапол ни очакваше чудесна новина. От Изтока бе току-що пристигнала флота с три хиляди исаврийски пехотинци на корабите, хвърлили вече котва в залива, а две хиляди конници под командата на Йоан Кървавия бяха слезли на брега в Отранто и се движеха с бърз ход към нас.
Не след дълго нашата армия от пет хиляди и петстотин души бе готова да тръгне и да освободи Рим от обсадата. Бяхме събрали големи количества жито, масло, наденици и вино, които взехме със себе си. Йоан Кървавия бе реквизирал в Калабрия голям брой селски каруци заедно с впряговете им, на които натоварихме житото. Йоан се нае да съпроводи конвоя до Рим по Виа Апия, а в случай на нападение от страна на готите каруците щяха да му послужат като полезно прикритие във варварски стил. Господарката пое лично командуването на исаврийските кораби, натоварени с всички останали провизии. Времето беше благоприятно и ние вдигнахме веднага котва за Остия, където се бяхме уговорили да се срещнем с Йоан четири дни преди Рождество Христово.