В устието на Тибър има остров, дълъг две мили и широк също две мили. В северната му част се намира силно укрепеното пристанище на Рим, свързано с града посредством хубав път, по който в мирно време волове теглят шлепове срещу течението. На южния бряг е разположена Остия, която навремето е имала по-голямо значение от сегашното пристанище, но отдавна е загубила търговските си връзки и се е превърнала в обикновено неукрепено селище. Това е станало, защото пътят от Остия за Рим не е подходящ за превоз на стоки — оказало се по-евтино те да се изтеглят в шлепове нагоре по реката, отколкото да се пренасят по пътя с каруци. Освен това пристанището на Остия бе станало твърде плитко и неудобно поради голямото количество наноси, довлечени от реката и задържани от изкуствения остров, издигнат при входа на пристанището. Сега обаче готите владееха пристанището на Рим, а Остия беше единственият друг пристан в околността, затова се отправихме към Остия, която намерихме незащитена.
Междувременно Велизарий научил за приближаването на конвоя и решил да нанесе тежък удар на готите в северозападна посока, с цел да отвлече вниманието им от онова, което ставаше по реката. Едно ранно утро той заповядал на хиляда леки конници под водачеството на Траян да излязат от Порта Пинция, да тръгнат към най-близкия лагер на готите и да го обсипят със стрели през оградата, предизвиквайки неприятеля на бой. Готската конница бързо получила подкрепление от останалите лагери. Траян се оттеглил, съгласно получените нареждания, веднага след като го нападнали, и бягал, преследван чак до градските стени. Това било само началото на сражението. Готите не знаели, че през нощта нашите били разрушили стената, преграждаща Порта Фламиния отвътре. Оттам най-неочаквано изскочил самият Велизарий начело на своята лична конница и след като си проправил път през един опитващ се да го спре преден пост, нападнал обърканите им редици по фланга. Тогава хората на Траян се обърнали и готите били притиснати между двете ромейски части. Малцина успели да се спасят.
Крал Витигес бе дълбоко огорчен от това сражение и от съобщенията, изпращани му от някои негови съгледвачи в града. Защото господарката бе заловила цяла група от тях непосредствено преди заминаването си и Теодосий, който бе поел задълженията й в нейно отсъствие, ги принуждавал под страх от мъчения да изпращат писма с неверни сведения. Съгласно тези писма от Неапол напредваше челният отряд на огромна войска — най-малко шейсет хиляди души. Сраженията и болестите бяха свели броя на хората на Витигес до петдесет хиляди; два големи конвоя с жито, от което той изпитваше остра нужда, бяха пленени от нашия гарнизон в Тибур, а и дезертиранията станаха често явление. Готският крал реши да търси мир.
И така, трима негови пратеници отишли в Рим. Велизарий ги приел, както и преди, с вързани очи и изслушал какво имат да му кажат в Сената. Техният говорител, един приятелски настроен към готите римлянин, изложил тезата на крал Витигес умело и обстойно. Целият въпрос, казал той, се състоял в това, дали Италия принадлежи по право на готите, или не. Ако правото било на тяхна страна, както той можел да докаже, значи Юстиниан постъпвал несправедливо, изпращайки войска срещу тях, без те да са накърнили с нищо неговите интереси. Фактите били следните. Теодорих, предишният им крал, който имал ранг на патриций в Константинопол, бил получил от тогавашния император на Изтока поръчението да навлезе в Италия и да вземе властта от ръцете на варварските пълководци, свалили от трона неговия хомолог, императора на Запада. Теодорих се справил успешно с тази задача и през дългите години на своето царуване запазил държавното устройство на Италия в неговата цялостност. Не въвеждал нови закони и не отменял старите, а оставил гражданското управление изцяло в ръцете на самите италийци и действувал единствено като главнокомандуващ на войските, закрилящи страната от франки, гепиди, бургунди и всякакви други варвари. Нещо повече — макар и ариани, Теодорих и неговите приемници се отнасяли с благородна търпимост към православните християни и почитали техните светини, затова смешно било да се твърди, че сегашното непростимо нашествие било война за религиозно освобождение.
Велизарий отговорил:
— Теодорих бе изпратен в Италия, за да върне страната на императора на Изтока, а не за да я заграби за себе си, нали? Какво би спечелил тогавашният император, ако Италия беше управлявана не от един, а от друг варварски узурпатор!?