След освобождаването на Ариминий Велизарий реши, че може вече да нападне Ауксимум, ала Нарзес се противопостави на този, а и на всеки друг негов замисъл, опитвайки се да го застави или да сподели властта си, или да се откаже изобщо от нея. Така бе изгубено ценно време, още повече, че пристигащите вести от други части на Италия бяха крайно обезпокоителни и изискваха незабавни действия. Накрая по предложение на господарката Велизарий свика военен съвет и се обърна открито към военачалниците.
— Много съжалявам, уважаеми и достопочтени събратя — каза той, — че между вас и мен съществуват разногласия относно начина, по който следва да се води тази война. Повечето от вас, изглежда, са с впечатлението, че готите са вече окончателно сразени. Това е много далеч от истината. Крал Витигес държи в Равена шейсет хиляди души, още почти трийсет хиляди се намират зад стените на Ауксимум, а оттук до Рим има и други укрепени градове със силни готски гарнизони. Витигес е изпратил една значителна военна част под предводителството на своя племенник Урия срещу нашия малък гарнизон в Медиолан, и Лигурия е отново негова. И което е още по-лошо, голяма войска от франки или по-точно от бургунди, верни съюзници на франките, е пресякла неотдавна Лигурийските Алпи и съгласно пристигащите съобщения се присъединява към същия този Урия. Не един път се опитвах да ви убедя да последвате добре обмисления ми съвет — да потеглим към Ауксимум час по-скоро, като същевременно обезвредим Равена с един неголям отряд и изпратим значителни подкрепления за Медиолан. Вие само се мръщехте на тези мои планове. Дойде време да наложа властта си, като ги превърна в категорични заповеди.
Известно време всички мълчаха. Тогава заговори Нарзес.
— Едва ли е много разумно да разделяме силите си по този начин, сияйни Велизарий — каза той. — Най-добрата стратегия би била да потеглим на север покрай Равена и да завземем целия венециански бряг, като с това отвлечем Урия от Медиолан и същевременно блокираме Равена по суша и море. Да нападнем Ауксимум означава напразна загуба на сили, тъй като Ауксимум ще падне, щом влезем в Равена. Но ти си свободен да отведеш собствените си хора в Медиолан, Ауксимум, на луната или където ти хрумне. Аз лично възнамерявам да следвам изложения от мен план с войниците, които доведох със себе си.
— А гарнизона ни в Медиолан, достопочтени шамбелане? — попита Велизарий. — Какво ще стане с него?
— Ще трябва да се спасява както може — отвърна Нарзес. — Точно както щеше да бъде принуден да постъпи Йоан Кървавия в Ариминий, ако не беше моята настойчивост.
Велизарий овладя надигащото се в гърдите му възмущение.
— Сияйни Нарзес — каза той спокойно, — ти се самозабравяш, а забравяш и истината.
При тези думи той се обърна към своя секретар Прокопий:
— Къде е документът, който императорът ми изпрати неотдавна?
Прокопий намери документа. Юстиниан го бе подписал без знанието на Нарзес под натиск от страна на Теодора. Велизарий започна да чете с тихия си, спокоен глас:
— „Днес ние изпращаме нашия шамбелан, достопочтения Нарзес, в Пиценум с някои наши поделения. Той обаче ще може да се разпорежда с нашите войски в Италия само в рамките на изрично дадените му от сияйния Велизарий пълномощия, в чиито ръце е била досега и трябва да остане занапред върховната власт, упражнявана от наше име. Дълг на всички военачалници на служба в Западната империя е да се подчиняват безпрекословно на Велизарий за всеобщото благо на нашата държава.“
Грозното лице на Нарзес погрозня още повече по време на четенето. Когато Велизарий свърши, той грабна писмото от ръцете му и започна да го препрочита, надявайки се по някакъв начин да извърти смисъла му. Неговият остър ум бе закален от дълги години на дребни интриги, така че не му беше трудно да намери слабо място в подбора на думите.