Същото това лято зетят на Теодора, Ситас, който бе наследил Велизарий като главнокомандуващ на Източните армии, бе убит при случайна погранична схватка в Армения. Той беше единственият по-способен пълководец в тази част на империята и смъртта му била посрещната с ликуване от персите. Цар Хосроу решил да наруши Вечния мир идната пролет. Пратениците на Витигес го уверили посредством преводача сириец, че франките и маврите ще помогнат на готите, като нападнат от запад. Хосроу веднага им отговорил:
— Ако нанесем удар от изток, нашият царствен събрат Юстиниан ще изостави завоеванията си на запад и ще прати Велизарий с цялата му войска срещу нас. Защото Рим е доста далеч от неговата столица, докато Антиохия е близо. Това ще облагодетелствува вашите готи, но не и нас.
Пратениците не могли да намерят убедителен отговор, но преводачът се оказал на висотата на положението. Ще трябва сега да разкрия едно обстоятелство, за което научих едва когато този сирийски заговор назря, но което не бива да скривам от вас на това място, тъй като то ще засили може би интереса ви към предстоящия ми разказ — преводачът бил не някой друг, а моят предишен господар Барак! На частна аудиенция с великия цар, Барак възразил, че нямало защо да се страхува от Велизарий. Общоизвестна тайна е, казал му той, че Велизарий възнамерява да остане в Италия. През новата година той щял да се отрече от верността си към Юстиниан, да се провъзгласи за император на Западния свят и да се съюзи с готите и франките. Северна Африка също щяла да бъде част от неговите владения.
— Когато до нас стигне вестта, че Велизарий наистина се е провъзгласил за император, веднага ще навлезем в Сирия — казал Хосроу със задоволство.
Но Барак продължил:
— Царю на царете, нима не би отговаряло повече на твоето достойнство да удариш, без да чакаш. Велизарий? Тогава приемането на короната от негова страна би изглеждало, предизвикано от твоето нахлуване в Сирия, а не обратното.
Този довод явно направил впечатление на Хосроу и като извикал отново готските пратеници, той им обещал да удовлетвори тяхната молба.
При връщането си в Италия клерикалните пратеници влязоха в Равена, заявявайки, че са били само на поклонение на Божи гроб, и предадоха на Витигес обнадеждващата новина. А Барак отишъл в Павия и разказал на Урия под формата на шега за хитрата лъжа, която измислил специално за Хосроу.
Юстиниан имаше доносници навсякъде, дори и в персийския двор, така че научил за това много преди Урия. Той повярвал, че Велизарий наистина се готви да му измени, и много се обезпокоил. Незабавно извикал Нарзес, Йоан Кападокиеца и Теодора за съвет.
— Това е обикновена сирийска измишльотина без всяко основание — казала Теодора. — След като предпочиташ да се заобикаляш с лъжци, измамници и мошеници в двора, нима отказваш да признаеш, че между твоите пълководци може все пак да съществува нещо такова като чест?
Нарзес обаче се намесил:
— Винаги съм подозирал това, твое величество. Ето защо отказах да се подчиня на Велизарий.
— Той замисля тази стъпка от много години — подкрепил Нарзес Йоан Кападокиеца. — Иначе защо щеше да предостави на твоя милост отговорността ти да приемеш или отхвърлиш мирните условия на Витигес по време на обсадата на Рим? Искал е, от една страна, да получи нови подкрепления под своите знамена и от друга, да злепостави твоя милост, така че, когато накрая се провъзгласи за император, неговата благост да изпъкне още повече на фона на твоята строгост.
— Новите италийски набори са още едно доказателство за неговите намерения — казал Нарзес.
— Той замисляше този бунт още преди шест години, докато беше в Картаген — добавил Йоан Кападокиеца, — когато Константин и неговите събратя написаха предупредително писмо до твоя светлост. Тогава Велизарий забави изпълнението на плановете си по стратегически съображения, защото смяташе, че докато Сицилия и Италия са в ръцете на готите, няма да е лесно да задържи Африка. Но сега, когато готите са тъй близо до поражението, амбициите му са се възродили.
Юстиниан запитал:
— Какво да правим, приятели? Посъветвайте ни. Безпокойството ни е голямо.
— Незабавно предложи на крал Витигес благоприятни условия, които той с радост ще приеме — отвърнал Нарзес. — Тогава Велизарий няма да посмее да се провъзгласи за император, понеже няма да бъде в състояние да надмине твоя милост по великодушие към готите. А що се отнася до нашите военачалници в Италия, те са уморени да воюват. Все им е едно какъв мир ще подпишеш с крал Витигес.