Йоан Кападокиеца го подкрепил:
— Позволи на крал Витигес да задържи половината от своите богатства и всичките си владения в Италия на север от Падус.
Теодора обаче казала:
— Направо съм изненадана, че при наличието на толкова много неверни приятели и открити врагове на изток, Велизарий не вземе наистина да направи онова, за което е несправедливо обвинен, че замислял да стори. Бонифаций бе заставен едно време да извърши предателство в Африка именно от подобни клевети в императорския двор. Така загубихме Африка.
Юстиниан отговорил с най-благ тон:
— Мила моя, не се меси в тази работа, много те молим. Нашето решение е взето.
И стана така, че от Константинопол пристигнаха пратеници с такива условия, които Витигес прие с най-голяма радост. Докато придружаваше пратениците до портите на Равена, Велизарий ги попита какви точно са предложенията, но те отговориха, че им било забранено да му кажат това засега. Когато излязоха отново навън и му показаха подписания от Витигес договор, който Велизарий трябваше само да узакони със своя подпис, той остана като гръмнат. Не намираше друго обяснение освен това, че василевсът е бил зле осведомен относно безнадеждното положение на готите. Отказа да подпише, докато не получи от Константинопол подпечатано писмено потвърждение.
Тогава Йоан Кървавия, Мартин, Йоан Епикурееца, Валериан и дори Бесас започнаха да го одумват зад гърба му, че ненужно протакал войната. Научавайки за това, Велизарий ги свика на съвет и ги помоли да кажат открито дали наистина смятат, че условията на договора са уместни.
Всички отвърнаха в един глас:
— Да, така смятаме. Не сме в състояние да превземем Равена и би било прекалено да искаме от войниците да останат на лагер край тези блата кой знае още колко години. Така или иначе, императорът очевидно е решил да сложи край на войната колкото може по-скоро.
— В такъв случай не искам да ви правя съучастници в една привидно нелоялна постъпка от моя страна — нежеланието ми да подпиша този договор. Както ви е добре известно, според устава неизпълнението на началническа заповед във военно време се наказва със смърт, а негова светлост императорът е мой върховен началник. Приканвам ви да изложите писмено току-що изразеното от вас становище.
Но Велизарий имаше същевременно и друга цел — ако успееше да принуди Витигес да подпише по-благоприятен за нас договор, този документ, носещ техните подписи, щеше да му послужи като доказателство пред Юстиниан за трудностите, които му създаваха неговите най-близки съратници. Защото той все още смяташе, че Юстиниан има доверие в него и го оставя да действува по свое усмотрение.
Те се съгласиха да подпишат.
Тогава се случи нещо много странно. Урия, от чиято глава не излизала мисълта за изобретателната лъжа, разказана от Барак на цар Хосроу, стигнал до заключението, че няма по-добро решение от това Велизарий наистина да се провъзгласи за император! Не съществуваше по-благороден и по-способен човек, а и за Италия би било фатално да бъде управлявана не от Рим или от Равена, а от далечния Константинопол — Африка бе вече почувствувала жестокото бреме на зависимостта. Ако Велизарий станеше император, готите щяха естествено да останат най-голямата военна сила, тъй като италийците ги биваше единствено за цивилни служби, а Велизарий щеше да ги научи на изкуството как се печелят войни. Урия изпратил тайно писмо в Равена до своята леля Матасунта, за която знаеше, че не обича чичо му Витигес; в него той я уверявал, че ако готските благородници в града поканят Велизарий да стане техен владетел, Урия поемал отговорност за намиращите се отвън. Тя свикала таен съвет, който гласувал по предложението на Урия и го одобрил с голямо мнозинство. Благородниците презираха Витигес и се възхищаваха от Велизарий, а и без това Равена не би могла да издържи още дълго поради изгарянето на житниците.
Така Велизарий получи тайна покана от съвета на готите да стане император на Запада. Техният пратеник бе последван не след дълго от вестоносец на самия Витигес, който бе научил за гласуването в съвета. Витигес заявяваше, че е напълно готов или да се откаже от престола, или да посрещне Велизарий с императорски почести и да се признае за негов васал.
Велизарий не каза на никого за това предложение, с изключение на господарката Антонина. Той извика възмутен:
— Как могат да ме вземат за предател на моя император? Какво съм направил, че да заслужа такова оскърбление?