— Как така да загине? — попитала тя.
А Теодосий отвърнал:
— Велизарий ще бъде отзован, а гибелта на страната ще бъде предизвикана от алчни бирници, несправедливи закони, глупави военачалници, своеволни стотници, метежи, бунтове, вражески набези. Почакай, и ще видиш!
Глава осемнадесета
Студено посрещане в родината
Равена е град на парадоксите. Тя е построена върху забити в една лагуна стълбове. Казват, че „в Равена жабите са много повече от хората, а комарите са по-многобройни дори от ангелите небесни“. Морето обаче отстъпва постепенно от брега, така че изграденото от император Август пристанище е сега овощна градина. Както казват, „ябълките растат по мачтите в пристанището на Равена“. На пет-шест стъпки под повърхността на почвата винаги има вода, което е крайно неудобно за строежи и погребения. От друга страна, тази вода е солена и жителите са принудени да събират дъждовна вода за пиене и готвене. Затова казват, че „тук мъртвите плуват, а живите ходят жадни; тук водата е застояла, а стените не устояват“. В Равена живее цяла колония от бивши сирийски търговци, всички много набожни, докато местните свещеници са продажни и склонни да нарушават каноническите норми. Както казват, „тук сирийците се отдават на молитви, а поповете — на лихварство“. Околностите не предлагат никакви възможности за лов и единствената позната игра е ръчната топка в баните, но поради влагата човек трябва да прави усилено физически упражнения, за да запази здравето си. Затова мнозина богати граждани се записват в гражданското опълчение и участвуват във военни упражнения и турнири, а командирите от гарнизона се включват, просто от скука, в литературни кръжоци и така стават по-начетени. Казват, че „тук книжниците си играят на войници, а войниците — на книжници“. Към тези многобройни парадокси сега се прибавяше още един — тук имаше един човек, който би могъл да стане владетел, ала не искаше, и друг, който много би желал да остане владетел, ала не можеше.
Парадоксално беше и откритието, че предишният ми господар Барак, голям познавач на реликвите, се е кланял благочестиво на една реликва от свети Виталий в местната църква, а както би потвърдил всеки историк, тази реликва не би могла да бъде истинска: намерих във въпросната църква окачен оброк в чест на чудотворното изцеление на Барак от камъни в жлъчката е помощта на тази реликва. Цял куп парадокси можеха да се посочат във връзка с Барак. Той дойде в Равена да иска богато възнаграждение от Велизарий, задето внушил на готите да му предложат да стане император на Запада. Ала Велизарий не само не го награди, но по мое искане го задържа във връзка с повдигнатото преди трийсет и три години обвинение във фалшификация и го изпрати под стража в Константинопол, където трябваше да бъде съден. В своето донесение по този въпрос обаче Велизарий не спомена нищо за ролята на Барак в заговора да бъде провъзгласен за император — той изпитваше такова отвращение към цялата тая работа, че предпочиташе да избягва всеки намек за нея. В Константинопол Барак си послужил с подкуп и бил освободен с чест. Днес, макар седемдесетгодишен вече, той след дълго прекъсване е отново надзирател на свещените реликви в Божи гроб. Доставя му голямо удоволствие да подновява следите от кръв по стълба на бичуването, да възстановява голготската гъба, почти напълно разкъсана от благочестивото рвение на поклонниците, или да открива в Йопа, заровени в един стар сандък по време на преследванията на император Нерон, огромно количество ранни християнски реликви от първостепенен интерес, и при това всички в много добро състояние.
За щастие напуснахме Равена преди сезона на комарите. Йоан Кървавия бе изпратил предупредително писмо до Юстиниан веднага щом научи, че готите са предложили короната на Велизарий. Юстиниан отзова незабавно Велизарий, като го поздрави топло за неоценимите му заслуги и намекна, че скоро ще бъде призован да действува на друго поле. Велизарий би предпочел да си уреди първо сметките с войската на Урия, сведена сега до някакви си хиляда човека, но не искаше да рискува да си навлече неодобрението на Юстиниан с още някоя постъпка на привидно неподчинение. Затова нареди на домашните си слуги да започнат да стягат багажа и да се приготвят за заминаване. Когато Урия научил за това в Павия, бил много изненадан и горчиво разочарован, тъй като вярвал, че Велизарий не се е отказал от намерението си да се провъзгласи за император. Накрая стигнал до заключението, че Велизарий, след като е направил преценка на силата на враждебните нему имперски части в сравнение с тази на готските войски, е сметнал една такава стъпка за прекалено рискована. Затова Урия склонил останалите благородници да изберат за крал на готите някой си Хилдибалд, племенник на вестготския крал на Испания. Той се надявал, че изгледите за военен съюз между готите в Италия и в Испания биха могли да наклонят везните и да подтикнат Велизарий да приеме короната. Хилдибалд обещал да отиде в Равена незабавно и да се поклони на Велизарий.