Обаче Велизарий отхвърли с презрение подновеното предложение и през пролетта на лето господне 540-то ние отново опънахме платна по посока на Константинопол, оставяйки Павия все още непревзета. Междувременно Юстиниан назначи единайсет пълководци с един и същи ранг — в това число и Йоан Кървавия — да оглавят войските в Италия. Тези мъже бяха единни само в своята завист към Велизарий и в ненаситната си алчност за пари и власт. След заминаването на Велизарий те се оказаха неспособни да предприемат каквито и да било съвместни действия и дори не направиха сериозен опит за превземането на Павия. Йоан Кървавия обаче организира убийството на Урия от новия крал Хилдибалд, убит на свой ред като отмъщение за смъртта на Урия. Тогава бе избран някой си Ерарих, но и той бе постигнат скоро от същата участ. Накрая фаталната корона премина у младия племенник на Хилдибалд — Тотила. Така в продължение на седем години готите бяха управлявани от седем различни монарси.
Юстиниан назначи за граждански управител на Италия Александър, по прякор Ножицата — някогашен сарафин, той привлече за първи път вниманието на властите в Константинопол с умелото си орязване на златните монети. От всеки петдесет монети, минаващи през неговите ръце, той прибираше злато, равно на теглото на пет, и то без жълтиците да изглеждат по-малки. Йоан Кападокиеца, далеч от намерението да го накаже за това мошеничество, го прибра със задачата да увеличи по същия начин номиналната стойност на златото във военната съкровищница и да участвува в други нечестни машинации. Ножицата показа скоро такава изобретателност при намирането на нови поводи за събиране на данъци, че бе удостоен с най-високи длъжности. До неотдавна се бе подвизавал като главен бирник при Соломон в Африка. Сега въпросът за намиране на пари за огромните разходи на Юстиниан се поставяше с по-голяма острота от всякога поради българските набези, опустошили толкова много земя. Ножицата приложи обичайните си кожодерски методи и в Италия. Изхитри се да заграби за своя царствен господар всичко, което войната бе пощадила, а Юстиниан на свой ред му разреши да задържи като комисиона пет на сто от заграбеното. Никой освен това не можеше да обвини Ножицата в пристрастие — той орязваше не само богатствата на готите и на италийците, но и заплатите и дажбите на имперските войски. Мрачното предсказание на Теодосий за бъдещето на Италия започваше да се сбъдва във всяко отношение. Но за това ще разкажа повече нататък.
Точно преди нашето отплуване персийският цар Хосроу започна своето очаквано нашествие в Сирия. То не беше съвсем неоправдано, тъй като Юстиниан водеше тайни преговори с белите хуни, живеещи отвъд Каспийско море, в опит да ги подкупи да нападнат Персия от север, както и със стария сарацински цар, опитвайки се да го откъсне от съюза му с Хосроу. Недоволни от предложените им условия, и двете страни предали на великия цар цялата си преписка с Константинопол. Хосроу решил да опита още веднъж южния път, тръгнал по десния бряг на Ефрат от Вавилонската долина и пресякъл границата, без да срещне съпротива. Тъй като войската му беше изцяло конна, той стигнал до Сура за шест дни и я превзел с хитрост по време на едно примирие за обсъждане на условията за предаване на града. След разговорите с представителя на императора — градския епископ — Хосроу го придружил с почести чак до главната порта, когато група перси изведнъж се втурнали е една дървена греда и преградили входа. Преди защитниците на Сура да успеят да махнат гредата, един персийски ескадрон нахлул вътре и препуснал по главната улица. Сура била разграбена и изгорена до основи, а жителите й — откарани като роби в Персия.
Наш пълководец в Сирия бе същият онзи Бузес, който се бе сражавал на левия фланг в Дара. Неговият щаб се намираше в Хиераполис, на още шест дни път срещу течението на реката. Като научил за приближаването на Хосроу, Бузес призовал гражданите и войниците да защищават с всички сили града, след което събрал леката си конница и се втурнал да бяга с най-голяма бързина. Хосроу настъпил срещу Хиераполис. Като видял яките стени, той се съгласил да се откаже от обсадата срещу откуп от сто хиляди номизми. Гражданите, уплашени от съдбата на Сура, платили исканата сума. След това Хосроу възвил на запад и спрял пред Берея. Тамошните укрепления му се видели по-уязвими от тези на Хиераполис, затова откупът бил повишен на двеста хиляди номизми. И тукашните жители се съгласили да платят, но когато започнали да събират парите, се оказало, че могат да дадат едва половината от исканата сума. Имперските бирници — и най-вече синът на господарката Фотий, който бе станал един от най-безсърдечните и най-усърдни агенти на Юстиниан — се бяха подвизавали напоследък в този район. Затова, страхувайки се от гнева на Хосроу, градските първенци и войниците от гарнизона напуснали стените на Берея и потърсили спасение в цитаделата. Хосроу превзел обезлюдените укрепления и разгневен от лошата шега, както сам я нарекъл, опожарил половината град. Но като разбрал, че сумата не е била събрана просто защото не е имало толкова пари, той опростил дълга и продължил към Антиохия.