От Апамея той тръгнал обратно, но не по пътя, по който бил дошъл, а през Едеса, Каре, Константина и Дара. Задоволил се само с пет хиляди номизми откуп от Едеса, макар че първоначално имал намерение да я нападне, тъй като придружаващите го магове го посъветвали да не предприема такъв опит. Предният му отряд сбъркал пътя за Едеса два пъти, а когато най-после го намерил, Хосроу изведнъж получил страшен зъбобол.
Жителите на Едеса не се изненадали, че са се отървали така леко. Те твърдят, че самият Иисус Христос бил пратил някога писмо до един техен съгражданин, който го бил поканил да остави неразумните галилейци и да дойде да поучава гражданите в Едеса като почетен гост. Иисус бил отговорил: „Не мога да дойда, защото друго вещае Писанието, но добрата сполука ще ви съпътствува, докато сте живи, и аз винаги ще закрилям града ви от персийски нападения.“ Този отговор не ми изглежда много правдоподобен при тогавашните обстоятелства, защото по времето на Иисус не е съществувала персийска заплаха. Така или иначе, жителите на Едеса са го изписали със златни букви на градската порта и само веднъж магията на тези думи се е оказала безсилна.
Докато цар Хосроу бил още в околностите на Едеса, пристигнал пратеник от Юстиниан, който известил, че императорът приема условията за подновяване на Вечния мир и се задължава да плаща годишен трибут от четиристотин хиляди номизми в допълнение към взетата досега военна плячка. Като проява на великодушие Хосроу предложил да предаде на жителите на Едеса, прочути със своето милосърдие, всички антиохийски пленници на много изгодна цена. Те събрали освен откупа от пет хиляди жълтици нови петдесет хиляди. Тази сума включвала сребърни и медни монети, дори добитък и овце, дадени доброволно от селяните. Даже блудниците се събрали и решили, че всички скъпоценности, притежавани от членове на тяхното сдружение, трябва да бъдат предадени за тази цел. За зла участ точно тогава пристигнал Бузес и заявил, че Едеса е нарушила заповедта на императора, като е платила на Хосроу петте хиляди. Той забранил да се дават повече пари и съобщил на Хосроу, че едесци са променили решението си и се отказват от пазарлъка. Бузес не можеше да прости на Хосроу, който бе определил фантастично висок откуп за брат му Кузес, пленен преди тринайсет години: Кузес така си и умря в неволя. За да възстанови справедливостта, Бузес задържал за личната си хазна всичките пари от Едеса и Хосроу отвел пленниците със себе си.
Това станало в началото на юли. До цар Хосроу стигнала вестта, че Велизарий се е върнал в Константинопол. Той побързал да се прибере, като се задоволил да вземе малки откупи от Константина и от останалите градове по пътя му. Не приел пари от Каре, тъй като жителите му не бяха християни и бяха останали верни на древните богове. В Дара организирал показно учение и след като взел оттам още пет хиляди номизми, пресякъл отново персийската граница, напълно доволен от постигнатото. Що се отнася до пленниците, той им построи на Ефрат обещаната нова Антиохия и тя наистина не ги разочарова. Повечето от тях се отказаха от християнството и се върнаха към древните богове, на които се кланяха в построените от него храмове. Симах, атинският философ, също се пресели там и откри школа за изучаване на така наречения неоплатонизъм — доктрина, подобна на християнството, но неутежнена от обърканата история за Иисус Христос и от споровете за неговата природа. На хиподрома в Нова Антиохия зеленият цвят се намираше под покровителството на цар Хосроу и тази партия получаваше най-добрите коне.
Но след като научил, че Хосроу се е върнал обратно в Персия, Юстиниан скъсал новия договор.
И така, когато през месец юли пристигнахме в Константинопол от Равена, очакваше ни печална вест — тримесечната кампания на Хосроу бе струвала на Юстиниан много милиони и бе извадила на показ слабостите на неговата отбрана и малодушието на войската му. Малцина способни военачалници се завръщаха с Велизарий и господарката в Константинопол; те не водеха със себе си друга войска, освен личната гвардия на Велизарий, която сега, след присъединяването към нея на голям брой готи, маври и вандали, възлизаше на седем хиляди души. Това бяха все храбри, сурови мъже, защото, ако някой боец, независимо дали беше от съюзните ни или от вражеските армии, покажеше необикновена смелост, Велизарий винаги бързаше да го завербува и да го превърне в първокласен войник. По време на отбраната на Рим личната конница толкова често поемаше главния удар на готските нападения, че римляните възкликваха учудени: „Империята на Теодорих — подкопана от личната гвардия на един-единствен човек!“