С въздишка на облекчение Теодора каза на господарката:
— Сега, мила моя, ще можем най-после да си разчистим сметките с Йоан Кападокиеца — няма от какво повече да се страхувам от него.
Но Теодора знаеше, че докато Теодосий не бъде върнат от Ефес, господарката няма да бъде настроена за участие в какъвто и да било заговор за отмъщение. Затова, макар и господарката да бе убедена, че Теодосий няма никога да се поддаде на изкушението да изостави своята обител, Теодора поиска от епископа на Ефес, едно от нейните монофизитски протежета, да направи всичко възможно за незабавното завръщане на монаха Теодосий в Константинопол. Епископът наредил на игумена на манастира, в който царял доста свободен порядък, да наложи такива строги покаяния и ограничения на Теодосий, че той сам да поиска да бъде освободен от дадения обет.
При тази вест надеждите на господарката се посъживиха малко и тя започна да крои планове как да хване в клопка и да погуби Йоан Кападокиеца. Първата й работа бе да се сближи с единствената дъщеря на Йоан, Евфимия — умна девойка, към която той бе много привързан. Теодора й бе избрала жених, но тя нямаше никакво желание да се омъжва за него. Господарката се възползува от неприязненото отношение на Евфимия към Теодора и постепенно спечели нейното благоразположение. Една вечер Евфимия я попитала:
— Сияйна Антонина, скъпа приятелко, защо изглеждаш тъй тъжна напоследък и тъй рядко се усмихваш? Дали не от грижи по твоя храбър съпруг, който е на война?
Господарката, която естествено нямала никакво намерение да довери на Евфимия колко й липсва Теодосий, отвърнала лаконично:
— Не се тревожа много за живота на мъжа ми на бойното поле.
Но получила внезапно вдъхновение, тя продължила:
— Онова, което ме наскърбява, е неоправданото подозрение на императора към верността на моя съпруг. Много повече се боя за живота му, когато е тук в Константинопол.
Евфимия възкликнала:
— Подозрение към верността на Велизарий!? Та нима ще се намери по-предан на василевса човек в цялата империя?
Господарката се надигнала, внимателно затворила всички врати и прошепнала:
— Отдавна искам да се доверя на някого, мило дете, защото сърцето ми ще се пръсне от възмущение заради неблагодарното отношение към моя благороден Велизарий. Той умножи владенията на империята с десетки хиляди квадратни мили, а съкровищата му — с десетки милиони жълтици; доведе му като пленници двама могъщи крале, да не говорим, че потуши бунта Ника, когато василевсът едва не загуби трона си. Ала този ужасен Юстиниан му завижда и го третира като куче или престъпник. Преди да замине, Велизарий ми каза: „По-добре всеки друг да стане император, само не и той! Чувствувам се освободен от дадената му клетва за вярност, след като продължава да се отнася толкова зле с мен.“
— Ти и Велизарий трябва да се сърдите единствено на себе си, мила приятелко — казала Евфимия. — Защото имате силата, а се колебаете да я използувате.
Господарката отвърнала без всякакво колебание:
— Но, дете, ние не можем да мислим за военен преврат, ако нямаме съдействието на някои влиятелни служители в двора. Твоят благороден баща например съвсем не споделя нашите разбирания. Ако той беше на наша страна… Впрочем няма по-подходящ заместник на император Юстиниан. Моят мъж, както знаеш, няма такива амбиции — той се интересува само от военните въпроси.
Стремежът на Евфимия да избегне на всяка цена нежеланата женитба я подтикнал да изложи особено красноречиво своите доводи пред баща си. Бездруго задачата й не е била трудна, тъй като Йоан Кападокиеца лелееше тайна надежда да сложи някога короната на главата си. Един стар астролог от хиподрома, може би същият, който бе изрекъл такива пророчески слова за Теодора и господарката, му казал преди много години: „Синко, един ден дворцовата стража ще те облече с одеждите на Август и голяма радост ще настане този ден в двора.“ Затова Йоан се зарадвал извънредно много на разказа на Евфимия за състоялия се разговор. Казал й да увери господарката Антонина, че той е решен да направи абсолютно всичко за свалянето на Юстиниан. Господарката прегърнала Евфимия и се заклела в светия дух, че баща й може да разчита на същата решителност и целеустременост от страна на тях двамата с Велизарий.