Преди заговорът да навлезе в нова фаза, Теодосий, за най-голяма радост на господарката Антонина, се завърна от Ефес, измъчен от строгото покаяние, което му наложил игуменът. Бе свалил монашеското расо и скоро се върна към старите си привички — пищно облекло, благовония, песни и свирене на лютня, светски духовитости, шумни веселби без повод. Как да се обясни тази внезапна промяна на настроението му, не по-малко непонятна от неочакваното прегръщане на верските идеали? Какво да се прави, има такива хора, особено между тракийците, чийто противоречив нрав бихме могли да обсъждаме до безкрайност — може би тъкмо желанието им да се говори за тях представлява ключът към загадката. Затова нека не се разпростираме повече върху мотивите на Теодосий, а да се задоволим да разкажем за неговите думи и дела.
В момента синът на господарката, Фотий, не беше в столицата, въпреки че живееше при нас от заминаването на Велизарий насам. Бе направил огромни дългове в резултат на търговски спекулации в Антиохия преди нейното разрушаване, както и от обзалагания на надбягванията и борбите е мечки. Ако не уредеше задълженията си в най-скоро време, щеше да бъде обявен в несъстоятелност и лишен от патрицианско достойнство, но той вярваше, че майка му ще му помогне, за да избегне семеен скандал. Може би точно така щеше да стане, ако Теодосий не й бе казал нещо, което я разяри страшно, а именно, че бил избягал в Ефес, защото Фотий заплашвал да ги убие и двамата с господарката, ако не напусне незабавно града. Затова не искал и да се върне.
Вдигна се страшен шум. Господарката естествено отказа да плати дълговете на Фотий; освен това, като чу как стоят нещата, тя постави себе си и Теодосий под закрилата на полицията. По този начин работата се разчу и Антонина реши да пише на Велизарий и да му разкаже всичко. Заплаши и Фотий, че ще бъде наказан най-строго от Теодора.
Фотий побърза да пресече Босфора, да наеме пощенска кола до персийската граница и да поиска закрила от Велизарий. Какво точно е казал на баща си, не зная, но същността се свежда до това, че когато Теодосий заминал за Ефес втория път, намерението му било да се върне при господарката в Константинопол веднага щом Велизарий се махне, че той действително се върнал и че двамата живеели сега в открит грях. Оплакал се също, че господарката откраднала голяма сума от парите на Фотий, за да ги даде на любовника си, и освен че го довела до ръба на разорението, започнала да го преследва всячески, понеже знаел прекалено много неща за нея.
Велизарий изслушал ужасния разказ на Фотий в самия ден, когато бил свикал военния съвет в Сисавран. Да се помисли, че това му е повлияло при вземането на решение за оттегляне от Персия, би било напълно естествено, ако той не бе дал многобройни доказателства, че поставя дълга си на пълководец над всякакви лични съображения. Поне другарите му по оръжие би трябвало да са разбрали тази черта на неговия характер. И все пак тази версия била разпространена от уста на уста, и то тъкмо от онези военачалници, които най-много се страхували да преминат река Тигър.
След заседанието на съвета Велизарий имал нов разговор с Фотий, който се заклел в светия дух — най-страшната клетва за един християнин, защото, ако я наруши, душата му, както казват, ще бъде осъдена на вечни мъки в пъкъла, — че говори истината. За да подкрепи твърденията си, той водел като свидетели двама от домашните си слуги и някакъв сенатор — един от главните му заемодавци и сам изправен пред разорение. Заедно с Фотий те успели да убедят Велизарий. Може би разочарованието му от хода на войната и разклатеното му след прекараната дизентерия здраве са допринесли за объркването му, макар че той имаше иначе толкова безпогрешна преценка. Освен това трябва да кажа в негова защита, че отношенията между господарката и Теодосий наистина оставяха много особено впечатление. Дори аз не бях в състояние, както признах вече в тази книга, да си съставя мнение за техния истински характер. Така или иначе, Велизарий бил обхванат от яростна ревност — близките му подчинени били поразени от промяната у него. За пръв път в живота си той забравил своето пословично търпение и любезност към хората си и се държал като другите военачалници, само дето в изблиците си на ярост се въздържал от богохулства. Състоянието му не се подобрило с нищо и от последното писмо на господарката, в което му пишеше, че Фотий бил избягал от Константинопол с пълна с клевети уста, но тя идвала, за да я натъпче с тиня. Съобщаваше му, че от страх да не бъде убит от приятелите на Фотий, Теодосий щял да се върне временно в Ефес, докато тя отсъствува от столицата.