Обаче заговорът срещу Йоан Кападокиеца трябваше да бъде доведен докрай преди заминаването й, защото иначе можеше да се обърне срещу нея. Тя ме изпрати при Йоан да му кажа, че веднага заминава за Дара, с цел да убеди Велизарий колко подходящ е моментът да бъде свален и заместен Юстиниан, без да се излагат на сериозна опасност. Трябваше да предам на Кападокиеца, че господарката иска да се срещне тайно с него в полунощ в една овощна градина на Велизарий недалеч от константинополското предградие Руфиниана оттатък Босфора — това щеше да бъде първата й спирка след заминаването от града. Тя не се съмняваше, че Йоан ще се хване в нейния капан — нима не се беше заклела пред Евфимия в светия дух, за да придаде тежест на думите си за намеренията им с Велизарий!
Господарката разказа на Теодора за успеха на моята мисия, а императрицата привлече към заговора Нарзес (той бе сега в лоши отношения с Йоан Кападокиеца) и Марцел, началника на дворцовата стража. Нарзес я Марцел отидоха предрешени в Руфиниана заедно с отряд войници и в уречения час бяха на поста си в овощната градина, скрити зад един резервоар и сред клоните на ябълковите дръвчета. Казват, че до ушите на Юстиниан стигнали слухове за някакъв заговор, който бил представен за наистина насочен срещу василевса, и че тогава той пратил следната записка на Йоан Кападокиеца: „Всичко знаем. Откажи се, или ще умреш. Съучастничката ти Антонина си навлече нашия гняв.“ Но ако е вярно, че Йоан е получил такава записка, той трябва да е сметнал за по-опасно да й отговори, отколкото да продължи започнатото, и сигурно я е приел като доказателство за искреността на господарката. Така или иначе, когато Йоан Кападокиеца се измъкнал от столицата заедно с група въоръжени придружители, за да се яви на уговорената среща, той бил вече решен да придружи Антонина до Дара.
В градината бе тъмно като в рог и зъбите ми тракаха от страх, докато чаках, застанал до господарката. Колко много бе поставено на карта! И аз като нея носех ризница под наметалото. Точно в полунощ една ръкавица прелетя през градинската порта. Взех я и я хвърлих обратно — това бе уговореният знак. Йоан бе пуснат да влезе заедно с десетина телохранители кападокийци.
Двамата е господарката си стиснаха ръцете като истински съзаклятници и той веднага започна да ругае Юстиниан, наричайки го чудовище, тиран и страхливец. Не й се наложи да предприеме нищо обвързващо. Една любопитна подробност — докато той продължаваше разпалената си тирада, на господарката изведнъж й хрумнало, че тайнственият началник на полицията, който се бе обърнал към нея в църквата преди толкова много години, докато се прибираше във Влахерна от двореца, е бил самият Йоан преоблечен: той произнесе неправилно една рядка гръцка дума по същия начин, както и онзи човек тогава.
При тази мисъл тя не можа да сдържи смеха си. Йоан Кападокиеца млъкна, станал изведнъж подозрителен, и започна да се озърта наоколо. В този момент Нарзес и Марцел изскочиха от скривалището си и започна ожесточен бой. За да продължи фарса, господарката извика: „Олеле, предадени сме!“ и се престори, че се бори с Нарзес. Аз побягнах. Марцел бе повален и ранен тежко във врата, преди кападокийците да бъдат надвити. В бъркотията техният господар се прехвърли през стената и офейка.
Ако този глупак беше препуснал направо към двореца и бе докладвал на Юстиниан, че е отишъл в Руфиниана в интерес на василевса, с намерението да подведе Антонина да признае публично своето предателство, би успял вероятно да си смени ролята с нея. Вместо това той изпаднал в паника и потърсил убежище в църквата „Света Ирина“, така че, когато на сутринта Теодора и Нарзес го издадоха на Юстиниан, вината му изглеждаше неоспорима.
Църквата „Света Ирина“, опожарена по време на въстанието Ника, бе великолепно възстановена от Юстиниан и представляваше убежище, чиято светост той никога не би дръзнал да наруши. Така Йоан Кападокиеца се отърва с конфискуване на всичките му имущества и — колкото и странно да звучи! — бе осъден да приеме принудително духовен сан.
Йоан се запопи с голямо нежелание, защото по този начин законът му забраняваше да заема светска длъжност. Но старото пророчество се сбъдна. Дворцовата стража го облече с одеждите на Август — тоест със свещеническите одежди на един току-що починал архидякон, който по волята на случая се наричаше Август, и това наистина бе посрещнато с голяма радост в двора, където никак не го обичаха. От „Света Ирина“ го изпратиха в една църква в Кизик, търговски град на азиатския бряг на Мраморно море. Юстиниан бе раздразнен не толкова заради предателството на Йоан Кападокиеца, колкото от това, че Теодора се бе оказала напълно права: той винаги се бе отнасял с недоверие към нея, когато обвиняваше Йоан във вероломство. Напук на нея Юстиниан му върна повечето богатства, уж като проява на християнско милосърдие. Йоан живя мирно и тихо в Кизик още три години, но Юстиниан беше безсилен да попречи на Теодорината решимост да тормози своя враг. Епископът на Кизик, на когото сега бе подчинен Йоан Кападокиеца, получи от нея инструкции да не допусне новопомазаният свещеник да води лек живот. Така Йоан бе заставен да спазва най-стриктно всички обреди и задължения, а това му тежеше много.