Продължихме пътуването си за Дара по суша. Когато стигнахме при крепостта, господарката бе посрещната от Траян, върнал се жив и здрав с хората си и със заграбената в Асирия плячка. Той я отведе до стаята, където я чакаше Велизарий. Без да обръща внимание на сърдечния й поздрав, той веднага й връчи дадените под клетва показания на Фотий за нейната изневяра, както и показанията на сенатора и на двамата слуги. Викна й гневно:
— Това е край на всичко, Антонина! Твоето поведение като моя съпруга трябваше да бъде такова, че да не мога никога да те упрекна за миналото ти. Тъкмо този упрек ти отправям сега — без да искам, си спомних какво беше твоето положение, когато се срещнах за пръв път с теб.
На тези резки думи тя отговори също така рязко. Пое пергамента от ръцете му, прочете го невъзмутимо, разкъса го на две и пусна парчетата на земята. Каза, че няма да се унижи да отрича тези обвинения, но в отговор на грубите му нападки ще заяви следното: не е могла да почувствува болката и мъката, които явно е искал да й причини, а занапред не ще може да го смята за нищо друго освен за жалък шут, който е недостоен да бъде съпруг на жена като нея.
Господарката не се държеше като виновна и безспорно очакваше да убеди Велизарий, че и този път се е заблудил. Но макар да продължаваше, въпреки гнева си, да я обича безмерно, той не можеше да си върне простодушната вяра в нея толкова лесно, колкото навремето в Сиракуза. Нападките му не отслабваха: — Нима искаш да ми кажеш, жено, че твоят син Фотий би се заклел в светия дух, ако не беше сигурен без капка съмнение, че говори истината?
Тя отвърна презрително:
— Мислиш ли, че всички гледат на клетвата така сериозно като тебе, особено ако е дадена пред едно толкова смътно понятие, каквото е светият дух? Нима нашият повелител Юстиниан не даде веднъж същата клетва над светото причастие на Виталиан, за да я наруши после най-невъзмутимо в името на жизненоважни държавни интереси, като се позова софистки на обстоятелството, че Виталиан бил еретик? И аз самата се заклех, един ден преди да тръгна от Константинопол, в светия дух, подтикната също от един вид жизненоважни държавни интереси, а не мисля, че съм особено непочтена.
И тя му разказа за целия заговор против Йоан Кападокиеца. Когато Велизарий чу, че неговата съпруга Антонина, в която бе имал такова доверие, е заложила честта и името му заради някакъв налудничав план за отмъщение, главата му се замая и трябваше да седне. Щом се почувствува по-добре, той я запита:
— Кажи ми, Антонина, толкова безотговорно ли съм служил на императора, та всеки е готов да повярва, че съм способен да стана предател? С какви любовни чарове и магии си успяла да убедиш Йоан Кападокиеца в нещо толкова абсурдно? Как смееш да подхвърляш името ми в устата на негодници! И какво очакваше да постигнеш с тази подлост? Може би покровителството на императора за кръвосмесителната ти връзка с нашия кръщелник?
Вместо да се защити, тя го нападна там, където знаеше, че е най-чувствителен — засегна вярата и мъжеството му:
— Изглежда, само аз нямам право на твоето християнско милосърдие. Но кой може да каже дали от благочестие или от страхливост се примиряваш с презрителното отношение на Юстиниан към тебе! Той те удря и рита като куче и ти като куче пълзиш и се умилкваш в краката му. Като ти приписах, макар и на шега, желанието да възвърнеш изгубеното си достойнство чрез бунт, всъщност ти оказах чест, каквато не заслужаваш.
Велизарий изгуби търпение. Той извика Траян от преддверието и му каза: