В стаята, където я завела Теодора, те заварили Теодосий. Многобройните изпитания не се били отразили на външността му и той си играел на кушетката с една от дворцовите котки. Горката ми господарка останала безмълвна. Тя не можеше да повярва, че той е жив и здрав в Киликия, както я уверяваше Фотий. Теодора ги оставила сами, след като обещала, че като възмездие за понесените страдания и клевети Теодосий ще бъде удостоен с висш военен чин, и за по-голяма сигурност го поканила да живее в нейното крило на двореца.
Така дойде краят на тази лоша година; Велизарий и господарката си оставаха отчуждени.
На следващата година, лето господне 542-ро, в началото на пролетта, цар Хосроу отново премина нашата граница, този път с най-многобройната войска, която бе събирал досега — почти двеста хиляди човека. В това число влизаха няколко отряда бели хуни — Юстиниан се бе опитал напразно да ги подкупи да нападнат персите. След като научиха за успешния набег в Сирия предишната година, те предпочетоха да се присъединят към Хосроу, надявайки се на по-тлъста плячка. Хосроу отново потегли на юг по десния бряг на Ефрат. Знаейки, че вече е ограбил почти всичкото злато и сребро в Сирия, той реши да не си губи времето там и продължи към Палестина. След опустошаването на Антиохия, Ерусалим беше без съмнение най-богатият град на Изтока. Светите места притежаваха несметни съкровища, а постоянният поток от поклонници бе направил баснословно богати местните жители, както евреи, така и християни.
След отзоваването на Велизарий върховното командуване на Изтока бе поверено на Бузес, но той се бе затворил в крепостта Хиераполис с малобройната си войска и се страхуваше дори да прати съгледвачи, които да го осведомяват за напредването на Хосроу. Бузес писа на Юстиниан с молба за не по-малко от петдесет хиляди души подкрепления, макар и да знаеше много добре, че за да събере такава войска, императорът би трябвало да лиши вътрешните провинции от целите им гарнизони, тъй като неотдавна в Италия бе изпратена голяма експедиция, включваща всички налични резерви от редовните войски.
Юстиниан извика Велизарий и му каза:
— Наш верни и превъзходни пълководецо, ние ти прощаваме всички сторени нам злини в миналото и помним само твоите заслуги. Вземай хората си и тръгвай незабавно за Сирия да защитиш нашия свещен град Ерусалим от този езически цар, който, както ни осведомява пълководецът ни Бузес, се хвалел, че ще го превземе преди великденските празници. Ако направиш това, ние ще те възлюбим още повече.
Велизарий бе послушен поданик и затова не възрази на своя василевс, че никога не му е сторил зло, а преглътна мълчаливо упрека. Той беше на мнение, че щом един човек постъпва справедливо и в съгласие със собствената си съвест, такива обиди не могат да го засегнат. Има една християнска поговорка, че да простиш на врага си и да отвърнеш с добро на злото, е все едно да трупаш живи въглени на главата му. Косата на Юстиниан бе непрестанно опърлена от огъня на безпримерната служба на Велизарий. Какъв парадокс: ако някакъв незначителен израз на непокорство, дребнавост, наранена гордост или някое малко поражение бяха наредили Велизарий до останалите пълководци на Юстиниан и го бяха принудили да иска прошка от императора, всичко щеше да бъде наред. Но нищо не е така дразнещо за човек с характера на Юстиниан, както чувството, че неговата слава и сигурността на трона му зависят от един мъж, който е не само неизмеримо по-царствен от него във всяко отношение, но и сякаш никога не греши. Отново и отново Велизарий правеше явно невъзможното и Юстиниан се чувствуваше все по-унизен, че му е тъй много задължен.
Велизарий тръгна за Хиераполис с двайсет души, като сменяше конете на пощенските станции и минаваше по осемдесет мили на ден. Преди да потегли, нареди на останалите гвардейци от личната му конница да го последват колкото може по-бързо, а на минаване през Киликия взел със себе си оздравелите войници, които бе оставил на лечение в Дара, на брой хиляда и петстотин. Един пратеник, упълномощен да взема най-бързия кон във всяка станция, пристигнал в Хиераполис три дни преди Велизарий, за чието идване предупредил Бузес. Когато Велизарий пресичал границата между Киликия и Сирия, пратеникът го пресрещнал и му връчил писмо от Бузес с покана да се приюти в Хиераполис и да действува за неговата отбрана. „Защото много важно е да се погрижиш за своята безопасност и да не се излагаш на риска да бъдеш пленен от персите, които биха сметнали това за по-голяма победа от завладяването на цяла една провинция.“