Пристигнах в Италия без коне и без доспехи, понеже не можах да намеря такива в Тракия, а за да платя на тракийските новобранци, мога да разчитам единствено на личните си средства. Новият набор е малоброен, все още необучен, зле въоръжен и без коне. Редовната войска на Твое Величество и гражданското опълчение, които заварихме тук, не могат да се сравняват с неприятеля нито по брой, нито по мъжество. Крал Тотила владее цяла Италия — с изключение на няколко обсадени града, които не мога да освободя с наличните сили, — така че имперските данъци не могат да бъдат събирани. Дори войниците в Равена имат да вземат толкова много недобори от Твое Величество, че не мога по никакъв начин да ги заставя да се бият. Повече от половината преминаха вече към неприятеля.
Ако моето присъствие в Италия беше достатъчно, за да осигури победоносен завършек на войната, всичко щеше да бъде наред — разгласих за пристигането си с всички разполагаеми средства. Но нека Твое Величество има предвид, че пълководец без войска е като глава без тяло. Коленопреклонно предлагам да бъдат повикани от персийската граница и изпратени незабавно при мен хората от моята лична конница заедно с голяма част херулски или други хуни, ако Твое Величество реши, че е целесъобразно да им заплати значителна сума за техните услуги. Ако моята молба не бъде удовлетворена, едва ли нещо ще може да се направи от най-верния и покорен слуга на Твое Величество.
Йоан Кървавия повери командуването на Рим на Бесас и се нае да предаде това писмо на Юстиниан в Константинопол, като настои пред него да ни помогне да излезем от отчаяното положение, в което се бяхме озовали. Йоан потегли в самия край на годината, лето господне 545-то. През това време Велизарий остана в Равена, където обучаваше новобранците с помощта на малкото коне, като им сменяше ездачите за упражненията. Войниците се научиха да боравят изкусно със своите лъкове, дълги и къси копия и мечове както спешени, така и на кон; понякога яхаха и дървени коне като малките деца.
Ауксимум бе заставен да се предаде на Тотила от глада, а след него паднаха Фирмум, Пиценум и Аскулум, намиращ се също в Пиценум. После дойде ред на Сполетий и Асизи в Етрурия. Единствена Перузия продължаваше да се държи, макар че Тотила съумя да организира убийството на Киприян, началника на гарнизона.
Йоан Кървавия не предал писмото на императора, пред когото говорил само с общи и неясни фрази. Той бил уморен от войната в Италия и не искал да замени толкова скоро удобствата на Константинопол, където бил добре посрещнат, с несгодите и опасностите на бойното поле. Посветил се изцяло на задачата да си намери високопоставена съпруга и успял да се ожени за дъщерята на Герман — сестра на младия Юстин и братова внучка на императора. (С тази си постъпка той си навлякъл неприязънта на императрица Теодора, която я приела като нечувана дързост, едва ли не като декларация за претенции към престола след смъртта на Юстиниан.)
Като не получи отговор, Велизарий писа повторно; той възпроизведе точно предишното си послание, добавяйки само новини за последните успехи на Тотила. Съобщи, че Рим, защищаван от трихилядния гарнизон на Бесас, е застрашен сега от глад (флотата на Тотила, използуваща като база Липарските острови, пресрещаше натоварените с жито кораби от Сицилия) и няма да издържи още много месеци. Плаценция, последната северна крепост, останала вярна на ромеите, не бе издържала на глада и се бе предала. Той добави (по внушение на господарката), че доколкото негово пресветло величество не изглежда обезпокоен от положението на нещата в Италия, изложено в изпратеното по Йоан писмо, и очевидно не би могъл да направи нещо за неговото подобряване, Велизарий ще се смята свободен да се оттегли със своята съпруга и личната си охрана в Дирахий на отсрещния бряг на Адриатическо море. Климатът там не действувал толкова отпускащо, колкото в Равена, а и връзката с Константинопол — в случай че императорът благоволи да му изпрати нови нареждания — била по-удобна. Братовият внук на императора, Юстин, щял да поеме командата на Равена.
Писмото беше напълно почтително и благоприлично по форма, но Юстиниан доловил в него скрит упрек и затова решил да не предприема нищо по въпроса, още повече, че Йоан Кървавия отричал да му е било поверявано преди това някакво писмо. Но заедно с второто послание на Велизарий господарката изпрати писмо до Теодора, в което подчертаваше, че Юстиниан трябва да избере едно от двете: или да задържи Италия, като плати дължимото на тамошните войници и изпрати подкрепления, или да изостави всякакви претенции за този диоцез. Теодора успя най-сетне да убеди Юстиниан да изтегли известен брой войници от персийската граница, където опасността от нахлуване изглеждаше отминала с идването на чумата, и да изпрати Нарзес в Крим със задача да наеме значителен брой херулски хуни за експедицията в Италия. Но докато тези подкрепления, предвождани от Йоан Кървавия, пристигнат в Дирахий, настъпи късна есен, а междувременно положението в Рим ставаше все по-неудържимо. Най-многото, което Велизарий успя да направи, бе да прати хиляда човека, половината от тях членове на личната му конница, да пресекат Италия и да се притекат на помощ на слабия гарнизон в пристанището на Рим — а то трябваше да бъде задържано на всяка цена, за да може императорската флота да освободи от обсадата древния град. Валентин бе поставен начело на този отряд с изричната заповед да избягва всяко сражение, в което би могъл да понесе тежки загуби. Той успя да се изплъзне от готите и стигна необезпокояван до местоназначението.