Една сутрин градската тълпа се събрала с шумни викове пред портите на палата Пинций, където се намираше главната квартира на Бесас. Трябва да са били страхотна гледка с изпитите си, мъртвешки бледи лица и подути от глад кореми — всички кучета, мулета, магарета, котки, плъхове и мишки били вече изядени, от ядивните неща оставала само копривата, освен ако някои не са яли скришом конски фъшкии и заклани деца. Стражите се опитали да разпръснат тези клетници, но щом ударели някого той падал от изтощение и не можел да се изправи пак на крака, а оставал да се гърчи на земята като оса или муха с опърлени криле. Започнали да се молят:
— За бога, или ни нахрани, или ни пусни да излезем от града безплатно, или сложи край на мъките ни, като ни убиеш!
Бесас отговорил:
— Не мога да ви нахраня, защото брашното ми едва стига за моите хора; не мога и да ви убия, защото това би било грях; а не мога и да ви оставя да напуснете града, защото се страхувам, че готите ще се възползуват от отварянето на портите и ще се промъкнат вътре. Смелост! Велизарий скоро ще бъде тук с достатъчно храна за всички.
Все пак той понижил постепенно таксата за напускане на града за всички, с изключение на патрициите, така че тя скоро станала достъпна и за най-скромните кесии. Не след дълго Рим почти се опразнил. Повечето от бегълците умрели от крайно изтощение по пътя; мнозина били убити от готите, които брояха вече около шейсет хиляди човека, а малка част успяла да се добере до южните райони. Но градът продължаваше да се държи, както и гарнизонът на пристанището. Велизарий бе потеглил да ги спасява от Дирахий в Далмация с току-що пристигналите подкрепления.
Йоан Кървавия искаше да преведе цялата войска, възлизаща сега на двайсет хиляди души, през тясното като пролив море до Брундизий и после да пресекат Италия като единен корпус до Рим. Велизарий обаче възрази, че дори ако не срещнат сериозна съпротива, походът до Рим ще им отнеме четирийсет дни, докато галерите могат, при попътен вятър, да изминат разстоянието само за пет дни. Ширещият се в Рим глад правеше всеки ден скъпоценен. Новобранците в личната гвардия на Велизарий съвсем не бяха за подценяване като войници, а в Дирахий той успя да закупи доспехи и коне за половината от тях. Натовари ги на най-бързата галера и заповяда на Йоан Кървавия да го последва колкото може по-скоро.
През цялото това време господарката се отнасяше с най-голяма нежност и загриженост към Велизарий и взаимното им доверие ги крепеше в тежките дни. Не можеше вече да бъде казана нито една осъдителна дума за нейния личен живот. Към мен и двамата проявяваха най-голямо внимание, доверявайки ми не една важна тайна.
Велизарий и господарката, която отново придружавах, се качиха на флагманския кораб. Новата кампания ни внушаваше немалко опасения, но щом се озовахме на борда, очаквахме с нетърпение да стъпим отново в Италия. Силен югоизточен вятър ни принуди да потърсим спасение в пристанището на Отранто. Готските части, които продължаваха да обсаждат този град, не разбраха, че нашето присъствие там е случайно, изплашиха се и се оттеглиха към Брундизий, разположен на два дни път в северна посока. На следния ден вятърът се промени и ние отново се отправихме на юг към Месанския пролив, а готите се поздравиха за отминалата ги опасност.
Шест дни по-късно пристигнахме в пристанището на Рим, което продължаваше да устоява на обсадата, но нашите сили бяха толкова малобройни, че не можехме да предприемем нищо преди пристигането на Йоан Кървавия. След няколко дни напразно очакване без никаква вест решихме, че корабите му са били потопени или разпръснати от същата буря, която бе връхлетяла и нас. Най-после пристигна записка от Йоан, изпратена по един търговски кораб, в която той ни съобщаваше, че се придържа към първоначалния си план да мине през Италия по суша. Вече бил постигнал някои успехи: прехвърлил хората си в Отранто, без да бъде забелязан от противника, и след като пленил голямо стадо запасни коне, изненадал готите при Брундизий, прегазил лагера им и убил много от тях. Сега напредвал в северозападна посока към Рим.