Велизарий извика:
„Нима никой от моите пълководци няма да ми се подчини? Страхувам се, че докато този Йоан пристигне, Рим ще е вече паднал!“
Все пак прати тайно съобщение до Бесас, в което го умоляваше да издържи още малко.
Крал Тотила не подценяваше мъжеството и изобретателността на Велизарий. Той знаеше, че врагът му ще направи всичко възможно да изпрати лодки с провизии нагоре по течението на Тибър и затова реши да прегради този път. При едно стеснение на реката, на около три мили по течението от Рим, кралят издигна две внушителни дървени кули, по една на всеки бряг, и разположи на тях най-добрите си войници, а в реката между кулите пусна навързани дебели трупи. Витигес не би могъл никога да се сети за такова нещо.
Велизарий не се уплаши от трупите и кулите на Тотила. Изпрати там двама от най-надеждните си гвардейци — те трябваше да се представят за дезертьори и да премерят кулите на око. Съгледвачите влязоха в преговори със стражата от кулата на десния бряг и като си дадоха вид, че предложените им от готите условия не ги задоволяват, си тръгнаха обратно. Знаейки вече размерите, Велизарий построи кула с двайсет стъпки по-висока от тази на Тотила върху два здраво завързани помежду си шлепа за хоросан. На върха, на два издадени скрипеца, окачи дълга корабна лодка. Заповяда също на двеста галери да бъдат поставени дървени огради, високи шест стъпки, с изрязани в тях отвори за стрелците. На тези галери качи най-добрите си войници и ги натовари с жито, наденици, сушено месо, масло, сирене, смокини и други храни.
От Йоан Кървавия пристигна второ известие, донесено от един предрешен като селянин свещеник. Йоан бързаше да съобщи, че местното население го посрещнало наистина с въодушевление след тръгването му от Брундизий, но че за съжаление Тотила разположил гарнизон в Капуа и с това отрязал пътя му към Рим. Капуа била непревзимаема крепост, а както често е подчертавал самият Велизарий, било крайно неразумно да оставя зад гърба си силно укрепен град в ръцете на неприятеля. Затова той тръгнал обратно и сега преследвал в Лукания пръснати банди от готски войници.
Велизарий научи от свещеника, че гарнизонът в Капуа се състои само от половин ескадрон копиеносци. Стана му ясно, че Йоан Кървавия не се интересува, от съдбата на Рим и може би иска да си отмъсти на Бесас, който се бе отнесъл с безразличие към него по време на обсадата на Ариминий няколко години преди това, ето защо предпочита да се заеме с по-леката задача — плячкосване на незавзетите селски райони. Ако искаше да спаси Рим, Велизарий можеше да разчита единствено на своите собствени сили, колкото и недостатъчни да бяха те.
Той повери командата на римското пристанище в ръцете на един арменец, наречен Исак; остави там и господарката да го съветва и да му помага. Разположи по половин ескадрон на двата бряга на реката и нареди на конниците да се държат до последния човек, ако пристанището бъде атакувано. Велизарий пое лично командата на флотата от подсилени галери и изпрати следното съобщение на Бесас:
„Очаквай ме да дойда по реката утре в ранните следобедни часове. Имам начин да разкъсам преградата от дървени трупи. Разчитам на теб да предприемеш внезапно нападение срещу лагера на готите веднага след пладне, за да отвлечеш вниманието им. На корабите имам изобилна храна за теб и хората ти.“
На другия ден, шести декември, беше празникът на епископ Николай — светеца, покровител на децата. Свети Николай бе почитан много от Юстиниан, който построи в Константинопол църква посветена на него. За този светия се разказват най-невероятни чудеса — повече, струва ми се, отколкото за всеки друг в календара. Едва роден, той се изправил на крака и въздал с неукрепналия си детски гласец гореща благодарност на всевишния за дарения му живот. От най-ранна възраст спазвал строго постите в сряда и петък, като през тези дни се въздържал да суче от гръдта на майка си Йоана, с което предизвикал у нея голяма тревога и още по-голямо удивление. По някаква необяснима причина свети Николай стана наследник на морския бог Посейдон, чиито храмове бяха почти всички посветени на него, също както богиня Венера бе наследена от Дева Мария, а кучето Цербер — от апостол Петър. (Самият Иисус пък е наследник на Орфей, който укротявал дивите зверове с чаровните си мелодии.) Всеки канонизиран от църквата светец се отличава с някакви особени добродетели: Николай стана символ на детската простота. Тракийските войници, изповядващи православната вяра, смятаха неговия празник за особено благоприятен, защото преданието разказваше как на прочутия Вселенски събор в Никея той се разгорещил до такава степен от религиозните си чувства, че зашлевил страхотен шамар на своя събрат Арий, основателя на арианската ерес, изповядвана от готите.