Когато зърнахме от пристанището връщащите се кораби, бяхме удивени, но неговото удивление при вида на нашите стражи по крепостните врати бе още по-голямо. В душата му се бореха облекчението и горчивото разочарование — облекчение, че съобщението е невярно, и разочарование, че бе изоставил поради глупавата си доверчивост едно така добре започнато начинание.
— Днес е денят на свети Николай — каза той с тъга, — когато децата намират скрити в обувките си сладкиши и когато старите войници се оказват глупци.
През нощта бе отново нападнат от маларичен пристъп. Тревогата и болката в душата му утежниха треската: състоянието му се влоши много и скоро започна да бълнува. Не преставаше да вика господарката, която стоеше до леглото му, но той не я познаваше. Сърцето й се късаше, когато в своите бълнувания той преживяваше отново парещата болка при вестта, че е убита. „Какво ми остава сега? — викаше той. — Антонина е мъртва!“
В самия разгар на треската ние болногледачите трябваше да повикаме на помощ осем от най-яките му гвардейци, за да му попречат да извърши някоя лудост. Представяше си ту че се бие с готите пред стените на Рим, ту че срещу него са персите при Дара. Един път нададе бойния си вик със страшен глас, сграбчи двама души и едва не ги смаза до смърт, но изведнъж падна на леглото задъхан.
Глава двадесет и втора
Отзоваване и прошка
Велизарий остана на легло в течение на десет дни. На единайсетия ден крал Тотила превзе Рим, след като предната нощ бе пуснат в града през Порта Азинария с цялата си войска от четирима вероломни исаври. Бесас не сменял непрекъснато разписанието за дежурствата на стражите, както бе правил навремето Велизарий, нито ключалките на портите, така че предателите имали възможността да се уговорят няколко дни по-рано с Тотила за точния час на отварянето. Те извършили тази подлост поради огорчението си от началника на техния отряд, който задържал част от дажбата им, за да я продава на патрициите.
Готите на крал Тотила се втурнали веднага да разграбват големите патрициански къщи, като оставили Бесас и неговите хора да се измъкнат необезпокоявани. Тотила се задоволил с намереното в палата Пинция — престъпно спечеленото имане на Бесас, което приличало по-скоро на царско съкровище или на богатата плячка, натрупана от пиратски капитан. В целия Рим, който доскоро наброяваше половин милион души, готите заварили не повече от петстотин обикновени граждани и четиристотин човека с патрицианска кръв, почти всички жени и деца, тъй като повечето патриции се измъкнали заедно с гарнизона на Бесас. Тотила започнал да руши укрепленията, като се заклел, че заради неблагодарното и враждебно отношение на гражданите към благосклонното управление на Теодорих и неговите наследници Рим ще бъде опожарен и превърнат в овче пасище.
Велизарий научи за отправената заплаха и писа до краля от пристанището:
„Крал Тотила, ако изпълниш заплахата си и опожариш Рим, люлката на цяла една империя, нима името ти няма да предизвиква отвращение у потомството? Бъди сигурен, че за тебе ще разказват и ще пишат така: Онова, което с толкова труд са изградили петдесет поколения римляни, събирали от цял свят най-благородните материали и най-добрите архитекти и строители, бе опожарено за един ден от едно германско князче като акт на отмъщение, когато градът бе опразнен от чумата и глада. Това е оскърбление към нашите велики предци.“
След като премислил, Тотила решил да се въздържи. Велизарий бе предположил правилно, че за един готски крал хипотетичната присъда на потомството ще се окаже по-важна от собствените му естествени наклонности или разумните съвети на най-мъдрите му сановници. Все пак Тотила разруши три мили от защитните стени и махна всички порти, с което направи Рим открит град. Той остави значителни сили да продължат обсадата на нашите войски в пристанището и тръгна да преследва Йоан Кървавия, който по това време се намираше в Тарент.