Есента след битката при Хетос бе организиран нов заговор за убийство на императора от страна на група сенатори, предвождани от Сергий и Марцел (същият, на когото императорът прости за участието му в предишния заговор на Артабан Арменеца). Конспирацията бе разкрита случайно и водачите бяха заставени да издадат имената на своите съучастници. Един от тези водачи бе Херодиан — пълководецът, който бе предал някога Сполетий на крал Тотила само за да ядоса Велизарий, а след това бе преминал към готите. След смъртта на Тотила той предаде Кума на Нарзес и получи прошка от Юстиниан. Когато Херодиан се завърна в Константинопол, Велизарий заведе съдебен иск срещу него и си върна петдесетте хиляди златни номизми, за които стана дума при разказа за предаването на Сполетий. За да избегне неминуемото смъртно наказание, сега Херодиан се откупи с фалшивото признание, че заговорът срещу живота на Юстиниан бил замислен от Велизарий. По негово предложение прокурорът Апион изпрати свои агенти в дома на Прокопий да търсят документи, изобличаващи Велизарий. Тук те намерили, заключена в един сандък, книгата с отмъстителните анекдоти. Апион я прочел и заплаши Прокопий, че ще бъде удушен заради оскърблението, нанесено на негово императорско величество, и че единственото му спасение е да даде показания, въз основа на които Велизарий да може да бъде осъден като предател. Прокопий се съгласил и получил обратно книгата си. Сега читателят ще разбере защо го нарекох „вероломният Прокопий“.
Апион дойде едно ранно утро в дома на Велизарий, придружен от двама придворни бързописци и от един отряд войници. Завариха го да играе на ръчна топка, след което се готвеше да се изкъпе в плувния басейн. И аз бях между играчите — пазех вратата. Велизарий поздрави любезно Апион и каза:
— Не си ли ти новоназначеният прокурор? Много рано ме посещаваш. Съгласен ли си да закусиш с нас, след като се изкъпя?
Апион отвърна с подчертана строгост:
— Работите на негово свещено величество не могат да чакат нито твоята и моята закуска, нито хладната баня. Облечи се незабавно, сияйни Велизарий! Имам заповед за твоето задържане по обвинение в държавна измяна. Войници, хванете тези слуги — те ще трябва да дадат показания.
Велизарий се обърна към мен:
— Евгений, запиши резултата от играта! Ще я довършим друг път. След това помоли твоята господарка, патрицианката Антонина, да слезе долу, когато това й бъде удобно.
Но те не ме оставиха да доведа господарката. Апион каза:
— Слугите на сияйната Антонина трябва също да бъдат задържани.
Велизарий се облече и покани Апион да влезе заедно с войниците в топлата стая, тъй като навън бе хладно. Там Апион прочете заповедта за задържане, която гласеше приблизително следното:
„До сияйния патриций Велизарий, началник на императорските конюшни, на дворцовата стража и на Източните войски, поздрав!
Велизарий, с настоящото ние, Юстиниан, твой император, те уведомяваме, че сме недоволни от теб, и настояваме да се подчиниш без съпротива на нашия служител, достопочтения прокурор Апион, когато дойде при теб с войниците си, за да те отведе под стража.
Многократно, в течение на дълги години, ти доказа, че си нелоялен и злонамерен поданик, загрижен повече за собствената си безопасност, богатство и слава, отколкото за свещените интереси на своя василевс, както се вижда от долуизброените факти.
Първо, през петата година от нашето царуване ти допусна половината от престолния ни град Константинопол да бъде разграбен и опожарен от разбунтувалата се тълпа, преди да предприемеш необходимите действия срещу нейните подстрекатели, предателите Ипатий и Помпей.
Второ, когато те изпратихме срещу вандалите в Африка, през шестата година от нашето царуване, ти замисляше и възнамеряваше да узурпираш нашата власт в този диоцез, но някои верни пълководци ни предупредиха за това и ние те отзовахме, преди да успееш да осъществиш злите си кроежи.
Трето, когато те изпратихме срещу готите в Италия, през осмата година от нашето царуване, ти умишлено пренебрегна писмените ни наставления и сключи мир с врага при условия, за които не те бяхме упълномощавали. Освен това ти влезе в тайна кореспонденция с готите и им предложи кандидатурата си за император на Запада, като отново възнамеряваше да узурпираш нашата власт, но ние отново ти попречихме. Ти се завърна в престолния ни град, като остави готите непобедени, с което ни създаде големи мъчнотии.
Четвърто, когато те изпратихме срещу персите, през тринайсетата година от нашето царуване, ти не пожела да се срещнеш с тях на бойното поле, като ги остави да се завърнат необезпокоявани и да разрушат нашия великолепен град Калиник.