Андрей умря при мъченията, но за да ядоса Апион, не извика нито веднъж. Аз пък виках и крещях непрекъснато. Знаех, че по този начин моят мъчител или ще се почувствува задоволен, или ще му дойде до гуша и ще каже на роба: «Засега стига толкова, човече, разхлабвай въжетата!» Виках все едно и също: «Да живее негово милостиво величество!» и: «Не зная нищо, нищичко!» Така се спасих. Няма да ви досаждам с описанието на телесните повреди, които ми бяха нанесени през този ден — моята личност е без значение.
Мъчителите ми непрекъснато питаха:
— Не си ли чул предателя Велизарий да разговаря с патриция Марцел и да произнася изменнически слова? Гледай, ето тук са записани думите, които другите домашни слуги са го чули да казва една вечер по време на ядене на твоята господарка. Сигурен ли си, че и ти самият не си чул същите тези думи? Те всички се заклеха, че и ти си бил там.
Отричах всичко и настоявах, че Велизарий е най-добрият, най-благият и най-почтеният човек на света. Други обаче признаха достатъчно неща, тъй като не устояха на мъченията.
Не присъствувах на процеса, който се състоя през месец януари при закрити врата. Казват, че Велизарий не отвърнал на нито едно от отправените му обвинения — само ги отрекъл. Обвинението в предателство не беше най-абсурдното — той бе обвинен в содомия с осиновения от него Теодосий и в блудство със заварената си дъщеря Марта. Поискал разрешение да подложи на кръстосан разпит свидетелите на обвинението Херодиан, Йоан Епикурееца и Прокопий, но Юстиниан, който ръководеше лично делото, отказал да му го даде. Разказват също, че като се опитвал да представи процеса за обективен и справедлив, императорът го запитал издевателски:
— Разполагаш ли с почтени свидетели, сияйни патриций, които би призовал да потвърдят, че не си предател?
А Велизарий отвърнал:
— Мога да посоча четирима.
— И кои са те? Присъствуват ли тук в столицата?
— Не, твоя светлост.
— Назови ги все пак.
— Гелимер, бивш крал на вандалите; Витигес, бивш крал на готите; Хосроу, велик цар на Персия, и Заверган, велик хан на българските хуни. Те знаят от собствения си горчив опит, че не съм предател!
Господарката Антонина бе обвинена като съучастничка. Казват, че когато била призована да се яви пред съда, тя заговорила несвързано, сякаш засегната вече от старческо слабоумие, и извадила на бял свят най-неприятни спомени за живота на Юстиниан, преди да стане император. Езикът й, по думите на очевидците, бил много странен и саркастичен. Антонина казала:
— Моята приятелка Теодора от увеселителното заведение на сините имаше едно пале, крайно лакомо и похотливо. Тя му говореше цяла нощ най-различни богословски безсмислици и го хранеше с парчета сурово месо. Това беше едно умилкващо се, нахално кученце, което бе готово да оближе всяка подметка в града и да подуши всяко улично ъгълче. Наричахме го Цезар, но преди това имаше някакво варварско готско име.
После продължила:
— Твоя милост, познавах навремето един дребен, усмихнат, розовобузест мъж, който извърши блудство с три поколения жени. (Имала е предвид благородната Хрисомало, нейната дъщеря и внучката й.) Той отправяше молитви към Велзевул и така и не се научи да говори добре гръцки. Ала аз се държах любезно с този дребен, усмихнат, розовобузест мъж, защото го съжалявах.
Юстиниан се разтревожил и побързал да приключи нейното дело:
— Тази благородна патрицианка е загубила ума си. Трябва да бъде поверена на лекарите. Не е в състояние да отговаря на отправените й обвинения.
Господарката обаче продължавала:
— Хубавиците от увеселителното заведение на сините се оплакваха от ненаситния лакомник все за едно и също. Разправяха, че искал от тях противоестествени неща, че бил стиснат, че смесвал духовния екстаз с екстаза на плътта, следователно се прекланял пред тленното, и че вонял на пръч.
— Изведете я, изведете я! — викнал Юстиниан с писклив глас.
— Едновременно на пръч и на тамян! Освен това нощем се подмокрял и имал брадавици по бедрата си.