Велизарий бе получил задачата да влезе в бой с отделни малки части на гепидите, да вземе пленници, без самият той да понесе загуби, и да внуши на това племе повече уважение към империята. Всички тези дели били постигнати. Дори най-благородните гепиди не носеха солидна броня, като разчитаха на кожените си елечета, на шлемовете и на покритите с кожа плетени щитове. Само пехотата им, състояща се от крепостници и роби, използуваше лъка. Тактиката на Велизарий била да откъсне конницата на гепидите от тяхната пехота и да я държи на една стрела разстояние, като не й дава възможност да влезе в близък бой със своите брадви и метателни копия, докато не се деморализира от понесените загуби, а в също го време свалял колкото може повече ездачи, поразявайки със стрели конете им. Чак тогава нападал, но не се впускал в преследване, а пленявал само падналите конници и онези, които продължавали да оказват съпротива. По време на тази лятна кампания, за която не мога да посоча географски подробности (тъй като в този район няма постоянни градове или други характерни особености, даващи представа за нейния обсег), Велизарий извършил набези по протежение на повече от четиристотин мили. Неговите хора носели със себе си храна за десет дни, състояща се от ечемик и сушено козе месо. На котва в реката стоял един снабдителен кораб със запаси от стрели и работилница — това била неговата база. В края на бойните действия трима от войниците му били ранени, а един се удавил в някакво блато, докато той пленил не по-малко от четирийсет гепиди, всички, от които предпочели, вместо да бъдат продадени като роби за физическа работа, да бъдат приети като конници под неговата лична команда. Те бяха първите варвари, влезли в състава на личната конница на Велизарий — в знак на благодарност Юстин даде това име на частта, като позволи на войниците да положат клетва за лична вярност към своя предводител.
Тези гепиди страдат от недостиг на метал, както на злато, така и на желязо, а скъпоценностите им са без особена стойност. Много от военачалниците, които се отличиха по-късно под предводителството на Велизарий в четирите главни войни, водени от него, бяха взели участие в тази кампания или в наказателната експедиция, предприета следващото лято от Велизарий срещу българските хуни от долното поречие на Дунава, които напоследък пак бяха засилили набезите си на нашия бряг. Този път той бе взел със себе си не двеста, а шестстотин тежковъоръжени конници. При българите, които са ездачи-стрелци, проблемът е как да се стигне до близък бой с тях, а не как да се държат на разстояние. Велизарий си служел с жива примамка — малък отряд ездачи с бързи коне — и привличал алчните българи в такава местност, където пътищата им за отстъпление можели лесно да бъдат отрязани. И българите, подобно на гепидите, защищават жените и децата, ако бъдат нападнати по време на поход, с огради от каруци. Велизарий се появявал откъм наветрената страна на оградата и я запалвал с помощта на горящи стрели. Той нанасял тежки загуби на българите и вземал многобройни пленници, но плячката от завзетите лагери била бедна.
За своите подвизи Велизарий бе повишен в ранг от достопочтен патриций в сиятелен патриций. Юстиниан стана началник на дворцовата стража при своя пастрок император Юстин. Но той не беше войник и на практика по военните въпроси продължаваше да се разпорежда Юстин. От друга страна, Юстин не разбираше нищо от държавническо изкуство и гражданско управление и оставяше държавните чиновници да правят едва ли не каквото си искат под надзора на Юстиниан.
Велизарий изпълняваше сега длъжността главен надзирател по военното обучение и следващите четири години пътуваше непрекъснато от един гарнизонен град в друг из цялата източна половина на империята, като съставяше подробни доклади за състоянието на проверените от него части и за качествата на техните командири и правеше предложения за подобряване на обучението и снаряжението им. Той спечели много приятели сред верните стари военачалници, чиято работа хвалеше, и инициативните млади предводители, които предлагаше за повишение, но още повече си спечели врагове. Никога не си затваряше очите пред прояви на некадърност или пред слабостите на снаряжението и се прочу със своята неподкупност.