„Хайде де, елате да се повеселим заедно!“
Магите изтълкували това като знак, че градът скоро ще им открие своите тайни, а намирането на скрития ходник доказало тяхната правота. Преди да се върне, за да прогони белите хуни, Гобад оставил един гарнизон от хиляда души в Амида, който успял да задържи града въпреки атаките на ромейските подкрепления и приел да го напусне чак две години след превземането му срещу седемдесет хиляди номизми.
Между Анастасий и Гобад бе сключен седемгодишен мир, който обаче продължи много по-дълго, защото Анастасий беше твърде слаб, а Гобад имаше много други грижи, за да продължат войната. Все пак и от двете страни бе извършен по един акт на враждебност. Гобад завзе Каспийските врата — прохода през Кавказ, по който смятаха да минават нашите кервани с коприна, а Анастасий укрепи открития град Дара, който се намира съвсем близо до персийската граница и контролира главния път, свързващ двете страни.
Нека обясня значението на тези две действия. Каспийските врата са много важни от стратегическа гледна точка. Това е единственото проходимо място през високите и страшни Кавказки планини — тази простираща се на стотици мили преграда между просторните азиатски степи, където се скитат номадските хуни, и нашия цивилизован свят. Александър Велики пръв е оценил правилно значението на този проход, дълъг седем мили, който започва откъм нашата страна с естествена порта сред отвесните скали, така че за нейната защита е достатъчен един малък гарнизон. Там той построил крепост, която станала твърдина на многобройни различни принцове през последните осемстотин години. Настоящият владетел беше един покръстен хун, който защищаваше от крепостта пасищата си откъм планината срещу хуните езичници от другата й страна.
Същият този владетел почувствувал, че краят му наближава, и тъй като нямал голямо доверие в здравия разум и смелостта на своите синове, писал на Анастасий, от когото бе получил многобройни знаци на царствено благоволение, като му предложил да му продаде крепостта и прохода за няколко хиляди златни монети. Анастасий свикал своите старши сенатори и поискал да чуе тяхното мнение по въпроса. Те отговорили следното:
— Каспийските врата биха имали огромно търговско значение за твое свещено величество, ако ти беше в състояние да използуваш северния кервански път за пряка търговия с Китай, но доколкото персийските интриги осуетиха тази възможност, от прохода няма да има никаква практическа полза. Твое величество без съмнение си дава сметка, че сегашният владетел на замъка или някой от неговите синове ще продължи да защищава крепостта без каквито и да било насърчения от твоя страна просто за да предпази собствената си земя от набезите на степните хуни. А да се постави ромейски гарнизон там, ще бъде не само рисковано, но и скъпо, тъй като Каспийските врата се намират на двеста мили от източните брегове на Черно море и на още по-голямо разстояние от диоцеза Понт, който е най-близкото от личните владения на твоя милост по южните брегове на това море; между тях лежи персийската сатрапия Иберия. Ето защо съветваме твое величие да поблагодариш най-учтиво на този хун и да му изпратиш скъп подарък, но да не хвърляш напразно пари — източната граница и без това струва твърде скъпо на империята.
Анастасий прояви неблагоразумието да се вслуша в този съвет. Владетелят на прохода почина скоро след това и синовете му се скараха за неговото наследство. Тогава най-младият от тях, когото лишили от полагащия му се дял, писал на Гобад, като му предложил една силна персийска военна част да завземе Каспийските врата, а той самият да бъде назначен за владетел на крепостта с голяма годишна заплата. Гобад изпратил военната част, завзел прохода, убил всички синове, включително и най-младия, и се зарадвал, че най-западните му владения ще бъдат вече добре защитени от хунски нападения. Ако Анастасий бе дръзнал да изпрати своевременно искания от стария владетел гарнизон, щеше да има възможност, винаги когато пожелае, да пуска хунските пълчища в персийската част на Армения със същата лекота, с която градинарят отприщва водния резервоар и наводнява напоителните канали.