Друга грешка от наша страна беше нахлуването в неприятелска територия недалеч от Низивис, предприето от тракийския пълководец, командуващ войските в Дара. Целта на един набег, обичаше да казва Велизарий, е да се навлезе колкото може по-дълбоко в неприятелската територия, без да се излага на риск безопасното изтегляне, и да се нанесат максимални военни щети на противника, като се избягват всякакви ненужни жестокости. Успешният набег причинява силно безпокойство у владетелите на нападнатата страна и уронва престижа им пред нейните жители — именно това безпокойство и уронване на престижа са мерило за неговия успех. Например предната година конниците на Велизарий и Ситас бяха нахлули на сто мили навътре в долината на Арсания. Те прехвърлили реката по мост, който след това разрушили, и се оттеглили, бавно по другия бряг, плячкосвайки систематично всичко по пътя си, на безопасно разстояние пред настъпващата голяма персийска бойна част. Тези конници наброявали не повече от няколкостотин души, всички добре обучени воини. Но въпросният тракиец бе извършил своя набег с голяма, несполучливо комбинирана армия от конница и пехота, като карал конете да се движат със скоростта на пехотата. Той не могъл да стигне до някое място, което да представлява интерес, извършил няколко акта на безсмислена жестокост и давайки ухо на непотвърдени и неточни донесения, че персийски подкрепления напредвали по пътя за Низивис, се завърнал набързо с празни ръце в Дара.
Неговата страхливост и глупост унищожиха целия ефект от предишното нападение. Ето защо Велизарий и Ситас получиха заповед отново да извършат набег в Арсанийската долина. Този път обаче персите били нащрек и скоро изненадали един ескадрон от хората на Ситас, които били не само обременени с тежка плячка, но и опиянени от изпитото вино. Велизарий бил принуден да поведе тежка ариергардна битка, за да прикрие тяхното отстъпление, и имал щастието да излезе почти невредим от нея, след като нанесъл тежки загуби на персите. Наложило се обаче да остави голям брой пленени коне и няколко персийски благородници в ръцете на врага. Именно след този набег, в който особено се бяха отличили някогашните му съученици, Велизарий за първи път провъзгласи категоричната си забрана на пиянството по време на активни бойни действия под заплахата от позорна смърт. Смъртната присъда без право на обжалване щеше да се изпълнява от сънародниците на провинилия се. Една от първите мерки, предприети от Юстиниан след възкачването му на престола, бе уволнението на тракийския военачалник и назначаването на Велизарий за управител на Дара на негово място. До нас достигна един слух, който силно смути господарката — че Велизарий получил това повишение благодарение на годежа си с Анастасия, сестрата на Теодора, въпреки беззъбата й уста и лошото здраве, но той се оказа лъжлив. Щастливецът беше Ситас.
Един ден, докато войната все още не бе завършила, съдбата на моята господарка бе отново тласната по нов път — в нашия дом пристигнаха двама бледи и изтощени от пътя монаси, по-възрастният от които носеше малка кошница. Те открили сегашното й местонахождение след големи перипетии, като извървели пеша целия път от Антиохия, където очаквали да я намерят. Едва след многобройни безплодни търсения и разпитвания от единия край на града до другия, след безкрайни молби и увещания успели да открият нейния дом. При първия поглед, който хвърлихме в кошницата, ни се стори, че в нея няма нищо друго освен няколко неотдавна откъснати черничеви листа. Но в тези листа се криеше огромно състояние. Господарката веднага ги занесе в двореца, където помолила за аудиенция при нейно величество императрица Теодора. Тя бе облякла прости дрехи и се представила като неутешимата вдовица на еди-кой си, бивш ковчежник на сините в Антиохия, а не като Антонина от публичния дом. Отказала да обясни по-подробно какво има да каже, но подчертала, че въпросът е от голямо значение за държавата и че ако влезе в подробности, никой няма да й повярва. Тя познаваше достатъчно добре Теодора и съзнаваше, че императрицата няма да може да устои на изкушението да удовлетвори своето любопитство.