Глава шеста
Тайната на коприната
Най-напред господарката Антонина влязла в преддверието на двореца, наречено Бронзов палат. Покривът му е покрит с медни плочки, а над портата има голяма икона, на Христос. Тук се помещават четирите батальона на императорската гвардия; тук са също тронните зали, помещенията за официалните пиршества и държавната тъмница за обвинените в измяна. Другите по-важни части на двореца са палатът Дафна, където се решават повечето имперски дела, палатът Сигма със спалните на императора и императрицата и сградата за евнусите. Има и един малък четвъртит палат с пирамидален покрив, изграден от мрамор с багрени жилки (другите са от бял, жълт, червен или зелен мрамор), където съгласно едно древно правило всички императрици са длъжни да родят своите деца, за които после се казва, че са „багренородни“. Теодора роди тук едно дете на Юстиниан, момиченце, но то почина още невръстно. Дворецът, заедно с парка и пристройките, заема една десета от общата площ на престолния град и е разположен в един триъгълен участък между Босфора и водите на Мраморно море.
Господарката била заставена да чака часове в приемната на Бронзовия палат — едно малко, задушно помещение, — където била разпитвана от редица важни и не чак толкова важни лица, главно евнуси, всеки от които се опитвал да я накара да наруши упоритото си мълчание. Императрицата, един след друг я уверявали те, отказвала да приеме просители, ако те не изложат подробно същността на своето прошение. Господарката отговаряла, че ако императрицата научи как задържат една толкова важна просителка, непременно ще ги накаже за спънките, които й правят. Нима не разбират по нейната сериозност, че тя не би безпокоила императрицата напразно?
Най-сетне усилията й се увенчали с успех. Тя била допусната в драпираната с копринени завеси приемна зала на Теодора при втората аудиенция, започваща от два часа. Господарката влязла с кошницата и с двете си деца Фотий и Марта, сърдити и разплакани, защото били пропуснали обеда си — държали ги в Бронзовия палат от осем часа сутринта. Тя познала един-двама от придворните и преторианските стотници, които бе срещала някога в публичния дом, но взела мерки тя самата да не бъде позната от тях. Красивият златен кръст на гърдите и вдовишкият траур се оказали достатъчно добро прикритие, а и тя бе станала значително по-закръглена, отколкото по времето, когато беше акробатична танцувачка. Десет години не бе идвала в тази част на света.
Господарката проследила церемониите, предхождащи аудиенцията, която Теодора даваше в различен час от тази на Юстиниан, за да могат висшите имперски сановници да й оказват съдействие. Един свещеник сложил началото с кратка молитва, били изпети няколко респонзориума, а през това време Теодора, е презрително изражение на лицето, си правела маникюра с едно мъничко ножче. После оттеглили се от длъжност сановници и благородни дами се доближили един по един много почтително до трона й, за да целунат подгъва на нейната мантия или подметката на пантофа й. Тя ги поздравявала студено. Тогава започнало шествието на просителите. Някои от тях Теодора изслушвала с внимание, а други — нетърпеливо и със свити вежди. Решенията й били кратки и категорични:
„Тази жена да се дари със злато“, „Това прошение да се отпрати към негово величество императора“, „Изведете този нахалник навън и го наложете добре с камшик“.