Всички се отнасяли с явно страхопочитание към Теодора.
„И все пак тя никак не се е изменила“ — помислила си моята господарка. Най-после Нарзес, шамбеланът евнух, обявил нейното име, сякаш оправдавайки се:
— Антонина, вдовица на еди-кой си, търговец на коприна, бивш ковчежник на сините в Антиохия, с лично прошение. Упорито отказва да влезе в подробности, но настоява, че нейният въпрос е от голямо значение за империята и за твое величество.
Господарката се приближила и направила дълбок поклон.
Теодора слушала с любопитство, наклонила леко главата си по стар обичай. Господарката едва не загубила самообладание, едва не се хвърлила да разцелува старата си приятелка; очите й се напълнили със сълзи. Тя бе много привързана към Теодора и почувствувала голяма гордост за нея, като я гледала седнала с такава грация и самоувереност на златния трон.
Теодора се обърнала към господарката:
— Какво хубаво момиченце! Твое ли е?
— Да, пресветла господарке.
— Как му е името?
— Марта, пресветла господарке.
— Защо Марта?
— Това е християнско име, твое величество. Детето е кръстено.
— Но защо не Мария? Или Елизабета? Или Дорка? Или Анна? Или Зоя?
Моята господарка станала по-смела:
— Кръстих я Марта в чест на сестрата на онзи Лазар, който бил възкресен от мъртвите. Марта, доколкото ми е известно, предпочела простия домашен живот пред еретичните религиозни спорове.
Свещениците били възмутени, но Теодора се усмихнала благосклонно и казала на шамбелана:
— Опразни залата, и то по-бързо. Искам да говоря насаме с тази умна и благочестива вдовица.
Преди още последните просители и стражите да излязат от залата, императрицата станала от трона си, спуснала се към Антонина и я прегърнала нежно, плачейки от радост.
— Антонина, мила моя, мислех те за мъртва! Казаха ми, че си загинала при земетресението в Антиохия! Не те познах, докато не проговори. Защо не ме потърси по-рано? Никога не съм имала по-добра приятелка от теб, скъпа ми Антонина!
Господарката поискала прошка, като обяснила, че не била сигурна дали Теодора ще има желание да види старите си познати, след като заема днес такова високо положение.
— Колко несправедливо от твоя страна! — казала Теодора, като отново я прегърнала; тя докоснала с пръсти кръста на гърдите й. — И ти значи си станала християнка? Никога не бих очаквала това от теб, невернице, вещице такава!
Господарката възвърнала своята обичайна самоувереност.
— Вземам пример от Теодора — пошегувала се тя.
Теодора я плеснала закачливо и се престорила на сърдита. Господарката, освободена вече от всяко чувство на смущение или притеснение, отбелязала, че от сутринта децата й не са хапнали нищо. Теодора извикала отново шамбелана и му наредила да накаже виновника за това, че гостите й са били държани гладни. Казала му също, че този следобед аудиенцията няма да бъде подновена, затова останалите просители да дойдат пак на следващия ден. Тогава тя завела господарката и нейните деца в своята стая до залата за угощения, където на златен поднос, украсен с аметисти, им бил сервиран великолепен обед. Последвал непринуден, спокоен разговор за миналото. Господарката научила, че Индаро се е омъжила сполучливо и отишла да живее в Смирна, а Хрисомало била още тук — сега щяла да бъде повикана. А какво би казала господарката, ако бъде назначена за придворна дама на императрицата с ранг на патрицианка, като Хрисомало, и постоянно местожителство в двореца?
Господарката не посмяла да попита Теодора за отношенията й с Юстиниан, но Теодора сама й разказала много неща:
— Той е умен, малодушен, нерешителен, податлив на въздействие. Единствената трудност, която ми създава, се състои в това, че е религиозен, гузно религиозен, и най-голямата му грижа е да запази душата си чиста от всяка следа на еретизъм. Двамата сме се споразумели да запазим различните си възгледи по богословските въпроси, но да не теглим колата в различни посоки. Така мирът в държавата се запазва и при нас идват интриганти както от православните християни, така и от еретиците. Обменяме си получените сведения.
— Ами Йоан Кападокиеца? — попитала господарката.
— Нашата клетва е все още в сила.
— Да го доведем до просешка тояга, нали?
— Няма да му се размине! Антонина, мила моя приятелко, нали ще се омъжиш отново?
— Защо не!
— Имам наум един съпруг за теб.
— О, Теодора, дано е подходящ!
— Той е мъж, който е едновременно крайно благочестив и почтен — мъж, който намира всевъзможни извинения, за да не се ожени. Изглежда, се страхува да не съгреши, като направи неподходящ избор. Искам да направя услуга и на него, и на теб.