— Да ми разкажеш подробно целия си днешен разговор с императрицата.
Господарката се засмяла, твърдо решена да не дава ни най-малък признак на уплаха.
— Несъмнено ще бъде по-добре да попиташ самата императрица. Имам ужасно лоша памет за разговорите си с царствени особи.
— Килията и малко мъчения сигурно ще я опреснят — заплашил я той. — Има и друго, още по-важно нещо, което негово величество държи да узнае и което ти, като стара приближена на императрицата…
Господарката го прекъснала:
— Ако императрицата е била достатъчно благосклонна да си спомни някои дребни услуги от моя страна, направени преди нейното възшествие на престола, това си е нейна работа. Аз самата не си спомням нищо такова.
Той снишил гласа си и казал:
— Без увъртания, много те моля. Вярно ли е, че императрицата е родила незаконен син, когато е била в театъра, от някакъв търговец от Червено море, който често посещавал вашето заведение?
Господарката се развикала и двама монаси изскочили от сянката.
— Този човек хули Христа — казала тя. — Той е идолопоклонник, манихей, гаден содомит и какво ли не! Защитете ме от него, благочестиви монаси!
Началникът размахал пълномощното си в лицата им.
— Тази жена лъже! — викнал той. — Разпитвам я по поръчение на василевса. Ето вижте, аз съм началник на полицията. Вървете си, свети братя, и ме оставете да довърша разпита на спокойствие. Отвън чакат мои войници.
Господарката попитала монасите:
— От кого получава дарения тази църква на света Мария Магдалена? От негово величество императора или от нейно величество императрицата?
Те се поклонили и признали, че всичко дължат на Теодора.
— Аз съм на служба при императрицата — предупредила ги тя.
После се обърнала към началника на полицията и го запитала, протягайки показалеца си:
— Познаваш ли този пръстен?
Това бил малък златен пръстен с изрисувано върху емайл синьо човешко око, в чийто ирис личал фин златен инициал — главно тета. Теодора го била дала току-що на господарката в знак, че сега тя е една от нейните близки довереници.
Той се опитал да издърпа пръстена от ръката й. Господарката се сборичкала с него, ритнала го в слабините и избягала. Изтичала заедно с децата да се скрие в главния олтар, където той не посмял да я последва. Тогава тя казала на по-младия от монасите:
— Изтичай в двореца, брате во Христе, и извести незабавно императрицата, че жената с черничевите листа е в опасност и се намира във вашата църква.
Ужасеният монах започнал да се извинява:
— Нямам право да напускам тази църква без заповед на игумена, а сега той присъствува на богослужение в катедралата.
Господарката попитала:
— От кого се страхуваш повече — от императрицата или от твоя игумен? Тръгвай веднага — колкото по-бързо потеглиш, толкова по-скоро ще се върнеш!
Той повдигнал полите на расото си и побягнал. Тогава началникът на полицията напуснал начумерен църквата, като се заканил:
— Ще изпаднеш в най-тежка немилост пред негово величество.
А господарката отвърнала:
— Или може би в най-голяма милост пред нейно величество!
След малко цяла рота дворцови стражи дошли да придружат господарката обратно до двореца, където тя разказала на Теодора част от случилото се, но не всичко: дискретно не споменала нищо за незаконния син. И все пак Теодора изглеждала разтревожена. Поискала да й опише мъжа, но господарката не могла да посочи никакви отличителни белези, освен че е едър, с черна брада и лек провинциален акцент.
— Не е от обичайните агенти на императора — казала императрицата. — Или е с тайно, неизвестно на мен поръчение, или е някой мошеник. Скоро ще разбера това.
Но така и не могла да открие, макар че разпитала монасите и те й го описали. Единият монах изказал предположение, че акцентът му бил киликийски, но господарката не се съгласила с него.
Господарката не се срещна повече с този предполагаем началник на полицията, но забеляза, че всяко нейно движение се следи. Бяха влезли чрез взлом в дома й във Влахерна, преди да се изнесе оттам, и разбили кутията с нейните лични документи; за щастие между тях нямаше нито един, който би я компрометирал в морално или в политическо отношение. Господарката, признавам, не бе водила много целомъдрен живот напоследък, а освен това бе имала някакви правни неприятности във връзка с един наследен от мъжа й имот, които я принудиха, за да получи правосъдие, да плати известна сума на един функционер на зелените, чието влияние в мировия съд беше много голямо. Иначе съвестта й бе чиста и не съществуваха никакви писмени доказателства за нейните малки прегрешения. Тя беше от тези жени, които никога не пишат и не пазят любовни писма, освен това не искаше и не даваше разписка за пари, когато работата й се виждаше малко съмнителна. Но скоро си даде сметка, че трябва да бъде още по-предпазлива от обикновено, ако иска да не пострада от тайните врагове, които очевидно се опитваха да напакостят чрез нея на Теодора.