Един празничен ден господарката почувствува цялата им сила. След като присъствува при утринната аудиенция на Теодора, тя я последва в обичайното дворцово шествие до катедралната църква „Света София“. (Става въпрос за старата църква, която беше великолепна сграда, макар че не може да се сравнява със сегашния храм на същото място, който по всеобщо признание е най-красивата култова постройка в целия свят.) Господарката бе облечена с най-хубавите си копринени дрехи на цветя, с всички алени и пурпурни декорации, на които нейният патрициански ранг й даваше сега право, и беше сложила най-тежките си и най-красиви скъпоценности, част от които бе получила като подарък от Теодора — императрицата беше, в буквалния смисъл, „толкова щедра, колкото устата й бе голяма“. Носеше естествено и великолепно накъдрена кестенява перука, чиито букли приятно галеха врата й, в допълнение на собствената си хубава, но не много пищна кестенява коса. Господарката много обичаше тези шествия — стига, разбира се, да не валеше, — дори когато отиваха до някоя далечна църква в деня на светеца, на когото беше посветена. Защото при такива случаи градоначалникът взема мерки настилката да бъде основно изметена, цялото население е чисто измито, облича празничните си дрехи и излиза, за да се хвърли по очи при минаването на императорската двойка, от прозорците висят бродирани драперии и навсякъде се виждат изкусно направени украси от мирта, бръшлян, розмарин, чемшир и полски цветя, наредени във формата на букви, прославящи светеца, императора и императрицата. Монасите от шествието пеят весели маршови химни и в целия град се носят ритмичните удари на клепалата, призоваващи вярващите към молитва, като всяка църква се отличава от другите по своя характерен ритъм.
И този път, когато шествието стигна до „Света София“, господарката беше в обичайното си добро настроение. След като мина покрай шпалира от каещи се грешници в преддверието, които не се допускат до причастието и нямат право да влизат по-навътре, тя се изкачи по стъпалата и седна до благородната Хрисомало, на първата редица от местата в галерията, запазени за жените. Наведе се над украсения с дърворезба парапет и започна да маха весело с ръка на приятелите си мъже в главния кораб долу — немалко съобщения от интимен характер могат да бъдат разменени по този начин. В „Света София“, както и в повечето по-изискани църкви, богослужението не се възприема прекалено сериозно: тоалетите и клюките предизвикват най-голям интерес в галерията, а бръмчащият шепот от политическите и богословските спорове в главния кораб винаги заглушава четенето на Свещеното писание. Но хорът от евнуси обикновено се слуша с известно уважение и почти всички се присъединяват, когато се пее Веруюто и други молитви. Ако проповедникът е достатъчно енергичен и красноречив, той често бива посрещан с одобрително ръкопляскане и смях или в противен случай — с освиркване. Накрая се дава причастието, изрича се благословията и ето ни пак навън. „Глупаво ще е да недоволствуваме от тези културни и забавни християнски обреди — обичаше да казва господарката. — Та те са само една по-сдържана разновидност на нашите театрални представления.“
Този ден проповедник беше един епископ, когото не бяхме чували дотогава, но знаехме, че Юстиниан се възхищава много от него като богослов. Той ръководеше някаква италийска епархия и бе красавец с малко контешки вид. Като текст избра стиховете от Първото послание на апостол Павел до коринтяните, в които е казано, че мъжете трябва да носят косите си късо подстригани и да не се молят с покрита глава, докато жените трябва да си оставят дълга коса и да не се молят гологлави. Той наблегна особено на следния стих: „Ако жена не иска да се покрива, нека се стриже“ и го изтълкува в смисъл, че ако една жена присъствува на богослужение в църква гологлава, тя трябва да бъде наказана, като косата й се остриже съвсем късо. Богомолците се приготвиха да чуят забавна проповед, макар че известна нервност се четеше по много лица, както мъжки, така и женски. Защото много от присъствуващите жени бяха покрили главата си само с една обсипана със скъпоценни камъни повязка, а на мнозина мъже косата бе подстригана по тогавашната, заимствувана от хуните мода — отпред подрязана чак до слепоочията, а отзад оставена да расте до раменете. Ами ако императорът и императрицата се поддадат на увещанията на този епископ и вземат строги мерки срещу закононарушителите? Но със своята проповед епископът не възнамеряваше да осъди тези хора — тя, колкото и да е нелогично, бе насочена срещу жените, които носеха перуки. Сякаш перуката не е покритие за главата, при това толкова сложно и резултатно!