„Ако не искате да захвърлите тези ваши нечестиви изкуствени коси, защото са омразни на Небето, може би ще ми се удаде да ги направя омразни вам, светските дами, като ви напомня, че тези разпътни, придобити срещу заплащане къдрици имат по всяка вероятност отвратителен произход! Напълно възможно е те да са били отрязани от трупа на някоя жена, умряла от чума, и да носят и досега в себе си живите семена на чумната зараза или пък, което е още по-страшно, може да са красили главата на някоя развратница, навеки отвергната от Небето, и да са носители на необратимото божие проклятие!“
А какво казва мъдрият свети Амвросий за перуките? „Не ми говорете за къдравите перуки — те са сводници на страстта, а не наставници на добродетелта.“ Какво казва и прямият свети Киприян? „Вслушайте се в словата ми, о жени! Прелюбодейството е тежък грях, но която от вас носи фалшива коса, върши още по-тежък!“ Какво казва прославеният свети Иероним? Той ни разказва една поучителна история, за чиято истинност гарантира с репутацията си на християнски учител — да, ако този разказ е измислен, великото име на Иероним би следвало да бъде изличено от диптихите като име на еретик или на фалшификатор! Свети Иероним разказва за една своя позната, уважавана матрона на име Претекста, която имала нещастието да се омъжи за езичник. На всички ни е добре известно, че жената трябва да се подчинява на мъжа си за всяко нещо, което се потвърждава и от същата глава в Посланието до коринтяните, където се казва: „… глава на всеки мъж е Христос, а на жената глава е мъжът.“ Но в тази фраза се подразбира и нещо друго, а именно, че ако мъжът не е християнин, Христос, а не той, става неин глава в духовно отношение, също както при вдовиците Христос става техен единствен глава, освен ако не се омъжат повторно, показвайки своето неуважение към Христа. И така, този мъж, чието име било Химеций, казал един ден на Претекста:
„Нашата осиротяла племенничка Евстохия, която отгледахме с толкова нежност в дома си, не е грозно момиче. Би могла лесно да си намери богат мъж и по този начин да ни спести зестрата, ако нямаше един-единствен недостатък — рядката й раздърпана коса. Затова вземи, мила жено, да изправиш този природен недостатък, като отидеш тайно при фризьора и й поръчаш една хубава къдрава перука.“
Претекста го послушала, като се надявала, че с помощта на пет златни монети ще спести хиляда или повече, и напълно забравила както дълга си към бога, така и почитта си към ангелите. Същата тази нощ, както лежала до мъжа си и си мислела със задоволство за забележителното преобразяване на Евстохия, над това греховно ложе слязъл един висок ангел, който й креснал с гневен глас:
„Претекста, ти се подчини на мъжа си, неверника, вместо на своя разпнат господ. Ти покри косата на една девица с ненужни къдрици и я направи да изглежда като блудница. Затова сега аз ще направя ръцете ти да изсъхнат, и дано тези страдания те накарат да почувствуваш какво чудовищно престъпление си извършила. Само пет месеца ти остават още да живееш, а после пъкълът ще бъде твоят жребий, а дръзнеш ли да се докоснеш пак до главата на Евстохия, твоят мъж и децата ти ще умрат дори по-рано от тебе.“
— О безпътни мои сестри, какъв голям грях е било това и колко заслужени са били нейните телесни страдания!
Съвсем естествено беше господарката Антонина да се изсмее тихичко при този разказ. Не я беше много грижа дали името на свети Иероним ще остане в диптихите, или не; всъщност той напълно заслужаваше да бъде изличен оттам, бе си помислила тя, щом разправя такива небивалици. Ако ръцете на Претекста наистина били изсъхнали, как тогава би могла да пипне с тях главата на племенницата си? Господарката споделила това с благородната Хрисомало, която също се изсмя и давайки знак на съпруга си долу в главния кораб, провиси драматично ръце, сякаш и те бяха изсъхнали. Лекомислената й проява вбеси епископа. Той започна да сипе хули срещу господарката и благородната Хрисомало, като ги назова по име, макар да беше пришълец в столицата. Това бе несъмнено доказателство за нас, че той е бил подбуден да насочи проповедта си против тях от някой техен враг в двора. Заплаши ги, че ще бъдат лишени от причастие и заклейми господарката като безсрамна и разпътна вдовица, която си боядисва лицето и се забавлява не по-зле от великата вавилонска блудница, вместо да надене траурни одеяния, да оплаква греховете си и да се грижи за бедните, както подобава на една вдовица. Каза, че моята господарка носела безчестие за благочестивата и великолепна императрица, при която е на служба, както и за цял Константинопол, и че ако внезапно се разрази чума, пръсната от отвратителната перука на господарката и от мръсните червени къдри провиснали по нея, вярващите в престолния град ще знаят на кого трябва да благодарят.