— Вие ромейските новобранци, се научихте за късо време да правите добре едно нещо — да стреляте силно и точно; техните новобранци също са усвоили едно-единствено военно изкуство — да се крият зад своите огромни щитове. Те са просто тълпа селяци, докарани тук, за да ни уплашат с броя си, един вид театрална армия, и ще създадат много трудности на своя пълководец още преди този ден да си е отишъл. Наистина в ръцете си стискат копия, но това ги прави копиеносци толкова, колкото ако въоръжаването им с флейти би ги направило змиеукротители!
Тогава от наблюдателната кула предупредили, че персите започват да групират силите си, и с мощни възгласи в прослава на Велизарий нашите редици потеглили. Тежката конница заела своите позиции по фланговете, леката конница застанала в двата ъгъла на входа, стрелците се наредили пак по близките окопи, фалангите от копиеносци заели мостовете, охранявани в тил и фланг от копиехвъргачите. Фарас, ниският кривокрак вожд на херулските хуни, се приближил в тръс до Велизарий и му казал на почти неразбираемия си пазарски гръцки, на който говорят тези кримски диваци:
— Аз няма бие перси, не много, тук под високи стени: прати аз зад оня баир налево, далече. Аз крие зад баир. Кога перси идат, аз бърза отзад; аз напада, стреля, стреля.
Велизарий изгледал продължително Фарас и той свел очи. Очевидно Фарас се съмнявал в изхода от сражението и искал да бъде на неутрална позиция, за да нанесе последния си удар върху онази страна, която губи вече битката. Велизарий забелязал, че пръстът на Фарас кърви от една малка драскотина, бързо сграбчил ръката му, тъй като колената им почти се докосвали, лапнал пръста и го изсмукал. След това казал:
— Аз пих от твоята кръв, Фарас: от днес нататък ти ставаш мой анда, мой кръвен брат. Върви сега, драги ми Фарас, анда мой, и направи както каза. Скрий се зад оня рид и нападни персите, но нито много рано, нито много късно.
Фарас захленчил:
— Ти пиеш мой кръв, дай аз сега твой, анда!
По силата на това едностранно действие от страна на Велизарий той бил попаднал (съгласно хунските суеверни представи) под властта на неговото магическо въздействие. Велизарий обаче отвърнал:
— След нападението ще можеш да пиеш до насита. Сега нямам излишна кръв за даване, анда!
Сега вече на верността на Фарас можело твърдо да се разчита.
Персите останали на местата си през цялата сутрин, докато не чули ловджийските рогове от укрепленията, които подканвали отговорниците по прехраната да занесат обедната дажба в окопите. Когато според пресмятанията на Фируз се очаквало да започне раздаването на храната, той дал знак за атака. Персийските войници са свикнали да ядат късно следобед, така че не изпитват глад преди залез-слънце, докато апетитът на ромеите се отваря, щом чуят звука на ловджийския рог по пладне. Но Велизарий бил предвидил възможността за нападение по обед и затова посъветвал войниците да напълнят добре стомасите си на закуска; благодарение на това тяхната боева способност не била намалена. Персийската конница се придвижила на един изстрел с лък от ромейската конница по фланговете и започнала да я обсипва със стрели. Голяма група пеши стрелци се врязали във входа на окопната система и пуснали бели облаци стрели към ромейската пехота и към леката конница в ъглите. Тези пехотни стрелци се движели напред в успоредни редици на разстояние една крачка една от друга. Веднага щом боецът в челната редица пуснел своята стрела, той минавал отзад и постепенно стигал отново до челото: по този начин потокът от стрели не секвал. По брой техните стрелци далеч превъзхождали нашите, но имали три големи недостатъка. Първо, жилавите лъкове на Велизариевите новобранци имали по-голяма далекобойност от техните; второ, вятърът духал от запад, така че стрелите им забавяли скоростта си и падали, преди да достигнат целта; трето, те били обстрелвани от три страни и редиците им били толкова плътни, че дори и най-разсеяната стрелба на нашите не отивала напразно. Натискът на настъпващите отзад части ги изтиквал по-напред, отколкото им се искало, и скъсеното разстояние се оказало в техен ущърб. Един вял опит на вражеските копиеносци да превземат едновременно два моста се провалил бързо — нашите копиехвъргачи ги отблъснали. Но един-два часа по-късно, след като и двете страни изразходвали метателните си оръжия, на всички мостове се водели отчаяни битки с копия и се правели опити да се прехвърлят окопите с помощта на дъски. Велизарий отбил едно опасно нападение с подкрепата на спешени конници от десния ескадрон на масагетските хуни, повикани сега от отсамната страна на окопа.