Най-после нападателите успели да спечелят леко надмощие над предвожданите от Бузес тракийци на левия фланг. Те пробили защитата на един от мостовете я успели да се разгърнат на другата страна. Това били спомагателни сарацински части, добре екипирани и свирепи, Бузес се сражавал мъжки, но изходът от битката оставал съмнителен, докато левият ескадрон от масагетските хуни, повикан, както преди това десният, да мине от тази страна на окопа, не му се притекъл в галоп на помощ. Те току-що били получили множество персийски стрели, които един рояк момчета от града набързо събрали и завързали на снопове по четирийсет. Сарацините се видели принудени да отстъпят през окопа, като понесли големи загуби, и преди да успеят да се строят отново, Фарас ги нападнал неочаквано в тил със своя половин ескадрон херули, изскочили иззад хълма. Говореше се, че хората на Фарас са нанесли най-големи загуби на противника през този ден, като се има предвид тяхната численост. Те пуснали в ход широките си мечове и притисната между тях, тракийците на Бузес и масагетските хуни, персийската конница на този фланг загубила три хиляди души. Оцелелите побягнали към главния корпус, но Бузес нямал заповед да се впусне да ги преследва и се върнал послушно при своя окоп.
Велизарий извикал веднага при себе си масагетските хуни и хората на Фарас. Той прегърнал Фарас и завършил обреда на кръвното побратимяване, като дал на Фарас да смукне от една драскотина от стрела на китката му. Тези чудесни бойци трябвало да се прехвърлят спешно на другия фланг, където Фируз току-що бил изпратил „безсмъртните“ — царската тежка конница, наброяваща десет хиляди души, — със задачата да пробият защитата с цената на всичко. „Безсмъртните“ успели да форсират два моста. Намиращите се там наши конници, в по-голямата си част арменци, започнали да се изтеглят бавно, но съгласно получените инструкции — по диагонал надясно. Така се отворило поле за мощно контранастъпление на ромеите в центъра. Към десния ескадрон от масагетски хуни, качени отново на конете, се присъединили сънародниците им, току-що удържали победа на лявото крило, херулите на Фарас и несравнимата лична конница на Велизарий и всички заедно потеглили отначало в лек, а после в пълен галоп. Силата на тази атака, насочена към фланга на персите, била толкова голяма, че колоната била просто срязана на две нееднакви части.
Персийският военачалник, ръководещ операциите на този фланг, бил едноокият Баресманас, братовчед на цар Гобад. Със своя щаб той яздел спокойно в ариергарда на колоната, заета, както си мислел Баресманас, с триумфално преследване на сразеното дясно ромейско крило, когато изведнъж откъм сляпото му око се донесли диви викове и крясъци и миг след това върху него се стоварили масагетските хуни, размахвайки своите къси, остри копия и широките си мечове. Тези хуни имаха достатъчно причини да ненавиждат персийския военачалник, защото именно той им бе отнел пасищата в далечния Изток. За да си отмъстят, те бяха пропътували стотици мили и се бяха включили в състава на ромейската армия. Техният предводител Суникас замахнал с копието си по главния знаменосец, който яздел на няколко крачки пред Баресманас, и го улучил по вдигнатата ръка, така че аленото знаме с извезани лъв и слънце се наклонило и паднало. От задните редици се изтръгнал рев на ярост и тревога и „безсмъртните“ в челото на колоната спрели, видели Великото знаме да се въргаля в праха, и се втурнали назад да го спасяват. Но било вече късно. Суникас, опиянен от славната победа, намерил самия Баресманас и го убил с един удар на копието си; като видели това, персите в задната част на колоната се обърнали в бягство.
Главният корпус на „безсмъртните“ се оказал обграден, защото арменците се съвзели и отново се биели ожесточено. Пет хиляди от тези благородни персийски воини паднали преди залез-слънце.