Не след дълго незащитеният персийски център се разкъсал и войската потекла обратно към Низивис. Новобранците от персийската пехота оправдали лошото мнение на Велизарий за тях и захвърлили грамадните щитове и копията си, когато главният ромейски корпус се впуснал да ги преследва. Новопостъпилите ромейски войници, макар и упражнявали се само в разсеяна стрелба с лък, вдигнали от земята изоставените копия и заиграли на копиеносци. Персийските редици били в такъв безпорядък, че дори и това несръчно боравене с копието превърнало бягството им в разгром.
Но Велизарий не допуснал преследването да продължи повече от миля, защото той винаги имаше за правило да не гони победения неприятел, докато го докара до точката на отчаянието; тази максима е следвал и Юлий Цезар. Така победата му остана ненакърнена. За първи път от повече от сто години ромеите постигнаха решителна победа над персите; а при това той се бе сражавал срещу голямо числено превъзходство на противника. Великото знаме на Баресманас, опръскано с кръв, бе взето от бойното поле и Велизарий го изпрати на Юстиниан заедно с увенчаното с лаври съобщение за своята победа.
Персийската армия дълго време не можа да дойде на себе си от изненадата и позора. До края на годината в тази част на границата ставаха само изолирани сражения, тъй като Велизарий не искаше да рискува с едно нападение на Низивис, нито пък с опит да възстанови крепостта Мигдон. Колкото до Фируз, Гобад го обвинил в малодушие и му отнел златната повязка, която украсявала косата му като знак за високия му ранг.
А сега няколко думи за хуните. Има много хунски племена, които обитават нецивилизованите земи на север от двете големи империи — Ромейската и Персийската, — от Карпатските планини чак до Китай. Има бели хуни, масагетски хуни, херулски хуни, български хуни, татари и много други. Обичаите на всички племена са почти еднакви, само херулите приеха неотдавна християнството. Хуните са с жълтеникава кожа, имат измамни, хлътнали очи (винаги зачервени от вятъра и праха) съвсем малки носове, дебели бузи, права черна оса, обръсната отпред, сплетена на плитки около ушите и висяща свободно отзад, недоразвити прасци, мощни ръце и малки, обърнати навътре стъпала. Те се носят през пустинята като моряци в океана на дълги кервани от каруци с черни покривала. Конете им могат да изминат в галоп двайсет мили, без да спрат, и да покрият сто мили за един ден. На някои от каруците завързват големи плетени кошове покрити с черно кече, в които държат цялото си домакинско имущество, а на други — шатри от същия материал във формата на камбани; това са единствените им домове. Със смяната на годишните времена сменят и пасищата, като за една година изминават разстояние, равно приблизително на пътя от Константинопол до Вавилон и обратно. Всяко племе и всеки род в племето има свои собствени наследствени пасища. Повечето от войните им са заради спорове във връзка с пасищата. През лятото се отправят на север след бялата сипка, а зимно време се връщат на юг. Не обработват земята и си набавят жито чрез размяна или като дан от своите уседнали съседи. Основното им питие е кобилското мляко, което наричат кумис и го поглъщат прясно, като мътеница, суроватка или опияняваща каваса. Чистата вода ги изпълва с отвращение. Ядат всякакво месо, но сами си набавят само дивеч и конско месо, тъй като свинете и говедата не биха могли да оцелеят при свирепите ветрове в степите, из които бродят. Месото обработват, като го сушат на слънцето и вятъра, без сол.
Навикът им да ядат конско месо отвращава цивилизованите хора.
Хуните носят шапки от лисица, а за да се предпазват от зимните студове, обличат две дълги кожени палта — едното с космите навън, а другото с космите навътре. Рангът на мъжа се определя от вида на кожата, с която е облечен: обикновеният човек носи кучешка или вълча кожа, а благородникът — самур. Панталоните им са от козя кожа. На китките си носят ловни соколи, с който хващат много диви гъски и друг дивеч. Другото им основно развлечение е да се борят, възседнали кон. Много са свадливи, а когато двама мъже се сбият, никой няма право да се намеси да ги разтърве — нито брат, нито баща, никой. Убийството се наказва със смърт (освен ако убиецът е бил пиян), също както и блудството, прелюбодеянието, кражбата, уринирането върху лагерния огън и дори някои още по-дребни провинения, но ако те се вършат извън рода, племето или племенния съюз, тогава всичко е позволено. В личните си навици са крайно нечистоплътни — не се мият, а мажат лицата си с конска лой. Кланят се на синьото небе, вслушват се в магьосници и поради страх от зли духове не дават на никого да се приближи до болен, освен на неговите собствени слуги. Изпитват ужас от гърма и мълниите и по време на буря се крият в шатрите си. Женитбите стават чрез действително или разиграно отвличане, като синът наследява и се жени за всички жени на баща си без собствената му майка. Въоръжението им, както вече казах, се състои от леки лъкове и стрели, здрави дълги копия и закривени широки мечове. В боя по-видните воини носят кожени куртки, покрити отпред със застъпващи се метални пластини, но гърбът им не е защитен, защото гледат на това като на страхливост. Езикът им е почти нечленоразделен и наподобява птичи крясъци.