Но те отказали да го слушат и се разкрещели „страхливец“ и „предател“ — към тези викове се присъединили и някои от неговите стотници.
Тогава Велизарий сменил тона и им казал, че бил във възторг от тяхната увереност и смелост, че ако някой ангел-хранител ги подтиква да се бият, от негова страна би било неблагочестиво да ги спира и че те могат да се осланят на него да ги поведе към бляскава победа над техните заклети врагове.
Той побързал да напусне Сура и към пладне настигнал персите. Започнал да обстрелва упорито техния ариергард и е това принудил Азарет да се обърне и да приеме сражението. Реката оставала вляво от ромеите, а на отсрещния бряг, малко по-надолу по течението, се намирал ромейският търговски център Калиник. Между спадналите води на реката и високите наклонени брегове, които ограничават коритото й в сезона на дъждовете, имало неколкостотин лакти свободно пространство — тук именно се състояло сражението.
Битката била много кървава и започнала е обичайната размяна на стрели. Велизарий разположил пехотата си отляво, така че този му фланг бил защитен от реката, а Харит, царят на арабите, заел позиция вдясно, по издигащия се нагоре бряг. Самият Велизарий застанал в центъра със своята конница. На арабите, предвождани от цар Харит, Азарет противопоставил сарацините, които са от същата раса, като поел защитата на центъра и на десния фланг. На всяка ромейска стрела персите отговаряли е две, но тъй като ромейските лъкове били далеч по-жилави и по-силно опънати, а бронята на персите служи много повече за украса, отколкото за защита, при тази размяна на стрели паднали два пъти повече перси, отколкото ромеи.
Денят превалял, а все още никоя от страните нямала превес, когато Азарет изведнъж повел два ескадрона от най-добрите си конници нагоре по брега срещу Харит. Арабите се обърнали и побягнали — такава е обичайната тактика на тези воини на пустинята, когато бъдат нападнати, с което оголили центъра на: ромеите; Азарет, вместо да се впусне да преследва арабите, възвил към тила на ромейския център и го пробил. Няколко конни ескадрона, а именно масагетските хуни и бронираната лична конница на Велизарий останали на своите позиции и нанесли тежки загуби на противника, но останалите се втурнали към реката и доплували до една група пясъчни островчета недалеч от брега, където били защитени от преследване. Арабите не направили опит да обърнат хода на битката и вместо това препуснали с най-голяма скорост към своите шатри в пустинята.
Ромейската пехота се състоеше частично от новобранците от Южна Мала Азия, които Велизарий бе обучил на стрелба с лък, и отчасти от опитни копиехвъргачи. Първите били разбити на пух и прах без изобщо да направят опит да се възползуват от мечовете, които носели, а и не можели да плуват. Тъкмо те надавали най-гръмогласните войнствени призиви в Сура. А Велизарий събрал копиехвъргачите, наредил ги в полукръг с гръб към реката и заедно с оцелелите конници от своя личен ескадрон, но вече спешени, отблъсквал атаките на персите до падането на нощта. Те били само три хиляди срещу цялата персийска армия при това изтощени от пасхалния пост, но войните в първата редица, клекнали на едно коляно, образували непробиваема преграда със своите щитове, иззад които техните другари мятали късите си копия. Персийската конница се хвърляла в непрестанни атаки, но Велизарий накарал своите войници да удрят щитовете си един в друг и да крещят с цяло гърло, така че конете се дърпали назад и създавали пълна бъркотия в редиците на врата.